Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК отм..

Я. С. П. и И. В. П. са подали касационна жалба срещу решение от 11.01.2008 г. по гр. д. № 2476 от 2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решение № 94 от 19.06.2006 г. по гр. д. № 9460 от 2004 г. на Софийски районен съд, 24 състав и са осъдени да възстановят собствеността и предадат владението на апартамент в партера на жилищната сграда на [улица], [населено място], с площ от 98, 32 кв. м. ведно с прилежащото му мазе с площ от 5, 32 кв. м. и таван с площ от 8, 51 кв. м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. Правят оплаквания, че касираното решение е необосновано и че е материално неправилно. Прави се искане за отмяната му и за произнасяне по съществото на спора ведно с присъждане на разноските за всички инстанции.

Касационна жалба е подадена и от третото лице помагач П. И. Д. в частта, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС.

Ответниците Е. А. Г., В. А. Е. и Н. А. Ц. не са взели становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното:

Решението в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 59 ЗЗД и в тази част, с която е обезсилено решението, постановено по чл. 59 ЗЗД по отношение на И. П. не е обжалвано и е влязло в сила.

Касационните жалби са допустими защото са подадени от надлежни страни, срещу неблагоприятен за тях съдебен акт, в тридесет дневният срок по закона.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Софийски градски съд е уважил предявеният от Е. А. Г., В. А. Е. и Н. А. Ц. против

Я. С. П. и И. В. П. иск по чл. 108 ЗС, В мотивите към решението е посочил, че касаторите не са станали собственици, тъй като техния праводател, който в хода на процеса по чл. 7 от ЗВСВОНИ, предявен от ищците срещу съпрузите С. М. А. и В. С. А. е придобил имота също не е станал собственик. Основния въпрос, който се поставя в касационната жалба е за значението на удостоверението, издадено от службата за вписвания, в което не е отбелязано, че исковата молба по чл. 7 ЗВСВОНИ е била вписана. В атакуваното решение е бил даден отговор на този въпрос, който се споделя и от настоящия състав.

Съгласно чл. 114, ал. 1, б. “а” ГПК исковите молби за признаване нищожността на актове, с които се установява правото на собственост / чл. 112, ал. 1, б. “а” от Закона за собствеността / подлежат на вписване. Вписването притежава оповестително действие (чл. 114, ал. 2 ЗС), което значи, че то има за цел само да уведоми всяко заинтересовано лице за наличието на висящия спор с оглед правната сигурност. Освен това то притежава и гаранционно –обезпечително действие тъй като запазва правата на лицата при евентуално отчуждаване на имота, предмет на сделката и осигурява добросъвестност на третите лица, придобили права преди вписване на исковата молба, респективно те се считат недобросъвестни, ако са придобили права след това. В този смисъл е и изричната разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗС, че придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Това действие е обективно и не се влияе от неверното удостоверяване, извършено от съответната служба.

Постановеното решение следва да се остави в сила и в частта за разноските, които са определени съобразно уважената и отхвърлена част от иска.

По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила

решение от 11.01.2008 г. по гр. д. № 2476 от 2007 г. на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: