О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 611

гр.София, 10.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2658/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. Я. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 80 от 30.04.2024 г. по гр. д.№ 133/ 2024 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд по гр. д.№ 1942/ 2023 г. и като краен резултат Прокуратура на Република България /ПРБ/ е осъдена да заплати на М. Я. сумата 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат от повдигнато и поддържано срещу нея незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.248а ал.5 вр. ал.3 и ал.2 НК, за което е оправдана с влязла в сила на 02.04.2022 г. присъда № 260048/ 18.05.2021 г. по НОХД № 991/ 2020 г. на Пловдивски окръжен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлени за разликата до пълния предявен размери от 50 000 лв и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Ответникът ПРБ не е обжалвал въззивното решение, по чиято валидност няма съмнения, и то е влязло в сила в частта, в която претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважена до размер 10 000 лв.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк....