Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт.

Образувано е по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет против решение

по дисциплинарно дело № 48/2009 г., прието по т. 59 на Висшия съдебен съвет по протокол № 5 от заседанието, проведено на 04.02.2010 година. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му.

Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Заинтересованата страна Ц. С. М. поддържа позиция за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ с решение на ВСС от 22.07.2009 г. по протокол № 31, по предложение на Инспектората към ВСС, направено на основание чл. 312, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, за налагане на Ц. С. М. - завеждащ Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Монтана, на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение с 25 на сто за срок от една година, за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ.

След провеждане на предвидената в закона дисциплинарна процедура, с решение № 10-00-006/29.01.2010 г. по дисциплинарно дело № 48/2009 г. дисциплинарният състав е приел за установени следните обстоятелства:

По повод постъпил сигнал вх. № 457/23.03.2009 г. в Инспектората при ВСС, е била назначена и извършена проверка на движението по сл. дело № 64/2002 г. по описа на ОСлО при ОП гр. М.. Резултатите от проверката са отразени в акт за констатации изх. № 1799/09.06.2009 г., в който подробно са описани извършените процесуални действия по посоченото следствено дело. Установените факти и обстоятелства са възприети изцяло от дисциплинарния състав и не са били оспорени от заинтересованата страна. Релевантни за казуса са следните данни: Сл. дело № 64/2002 г., е образувано на 06.08.2002 г. срещу Н. З. С. за престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК и срещу

И. А. А. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 от НК. Впоследствие наказателното производство срещу Стефанов е било прекратено. На 30.03.2005 г. е изготвено обвинително заключително постановление. На 09.09.2005 г. делото е постъпило в РП гр. М. и е разпределено на прокурор Савчева, която с постановление от 30.11.2005 г. е иззела делото от водещия следовател и възложила разследването на директора на ОСлС - гр. М. Ц. М.. На 28.11.2006 г. Ц. М. възложил делото на следователя Н. К.. За периода от 30.11.2005 г. до 28.11.2006 г. сл. д. № 64/2002 г. се е намирало при следователя Ц. М. и по него не са извършвани каквито и да било процесуални действия.

При тези фактически обстоятелства, дисциплинарният състав е приел, че с бездействието си магистратът е допуснал нарушение на установения в НПК двумесечен срок за разследване, което обаче е погасено по давност към момента на образуване на дисциплинарното производство. Посочил е, че нарушението е извършено при действието на отменения Закон за съдебната власт и спрямо него се прилагат сроковете по чл. 173, ал. 1 от този закон. Съгласно визираната разпоредба, дисциплинарното наказание може да бъде наложено до една година от откриването, но не по-късно от две години от извършването на нарушението, ако то е преустановено. В обсъждания случай нарушението е преустановено на 28.11.2006 г. и считано от този момент е започнал да тече двугодишният давностен срок, който е изтекъл на 28.11.2008 г. При това положение дисциплинарният състав е достигнал до извод, че следователят Ц. М. е допуснал виновно неспазване на сроковете за разследване по НПК, не е извършил действия по разследването в срок и неоправдано е забавил производството, но не следва да му се налага дисциплинарно наказание поради изтекла давност.

ВСС, с обжалваното решение по дисциплинарно дело № 48/2009 г., след проведено обсъждане на релевантните по спора обстоятелства, е възприел изцяло предложението на дисциплинарния състав и е отхвърлил предложението на Инспектората към ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на следовател Ц. С. М. от ОСлО при ОП - гр. М. поради изтекла давност.

Жалбоподателят оспорва решението като постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Излага доводи, че при решаване на въпроса за давностните срокове, в рамките на които може да се ангажира дисциплинарната отговорност на магистрата, ВСС неправилно е приел, че следва да приложи разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ЗСВ отм. ДВ, бр. 64/2007 г.). В тази връзка се позовава на текста на чл. 310, ал. 3 от действащия ЗСВ, според който когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му. Обсъжданото нарушение е открито и констатирано в хода на проверката от екип на Инспектората, като актът, с който е приключила е от 09.06.2009 г., следователно при образуване на дисциплинарното производство - 22.07.2009 г., не са изтекли сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ за разглеждане на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарно наказание на магистрата.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор са вярно и точно установени в хода на дисциплинарното производство пред ВСС и не се оспорват от страните, поради което не следва да се преповтарят. Основният спорен въпрос по делото е относно приложимия материален закон спрямо дисциплинарната отговорност на магистрата и съответно сроковете, в които може да се реализира правото на дисциплинарно наказващия орган да му наложи дисциплинарно наказание.

Дисциплинарното нарушение, за което Инспекторатът към ВСС е предложил да се ангажира дисциплинарната отговорност на следовател Цветанов е осъществено под формата на бездействие. Към момента на извършването му: м. ноември 2005 г. - м. ноември 2006 г., правилата за дисциплинарната отговорност на магистратите са уредени в чл. 168 - чл. 186 от ЗСВ отм. ДВ, бр. 64/2007 г.). В чл. 173, ал. 1 от ЗСВ

(Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г.) са предвидени два срока, в рамките на които се реализира дисциплинарната отговорност: една година от откриване на нарушението и две години от извършване на нарушението, ако то е преустановено. В случая не е спорно, че нарушението е преустановено на 28.11.2006 г. и считано от този момент е започнал да тече две годишния давност срок по чл. 173, ал. 1 от ЗСВ отм. . По правилото на чл. 173, ал. 1 от ЗСВ този срок е изтекъл на 28.11.2008 година. Към този момент е в сила Законът за съдебната власт, обн. ДВ, бр. 64/2007 година. Съгласно първоначалната редакция на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, дисциплинарното производство се образува в срок до три месеца от откриване, но не по-късно от две години от извършване на нарушението. Ако нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му - ал. 3 на чл. 310 от ЗСВ. Към момента на образуване на дисциплинарното производство чл. 310, ал. 1 от действащия ЗСВ, след изменението обн. ДВ, бр. 33 от 2009 г., гласи, че дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Когато нарушението се изразява в бездействие, се прилага правилото ал. 3 на чл. 310 ЗСВ, цитирана по-горе. С § 15 от ПЗР на ЗСВ е предвидено, че неприключилите до влизането в сила на закона дисциплинарни производства се разглеждат по досегашния ред и се довършват до 31 декември 2007 г. Изтичането на този срок не е основание за отпадане на отговорността.

Въпросът относно упражняване на дисциплинарната власт от дисциплинарнонаказващия орган и сроковете, в които може да я приложи има материалноправен характер. Ето защо преценката дали правомощието е реализирано своевременно следва да се направи с оглед сроковете, разписани в законовите разпоредби, действали към момента на възникването му - осъществяване на неправомерното действие, бездействие от правнозадълженото лице. Релевантният момент, към който се съобразява дали същите са изтекли е този на образуване на дисциплинарното производство.

Давностните срокове се характеризират с два елемента - като определен период от време и като възможност на носителя на субективното право да го упражни през този период от време, с изтичането на който тя се погасява. Дългият давностен срок, в който дисциплинарнонаказващият орган може да осъществи правомощието си да наложи санкция на дисциплинарно привлеченото лице започва да тече от момента на извършването на дисциплинарно нарушение, под формата на действие или бездействие, ако то е преустановено. В случая нарушението, извършено от дисциплинарно привлеченото лице е приключило на 28.11.2006 г. и считано от този момент е започнал да тече две годишният срок по чл. 173, ал. 1 от ЗСВ отм. , който е изтекъл на

28.11.2006 година. Поради това към момента на образуване на дисциплинарното производство кадровият орган вече не е могъл да реализира правото си да наложи дисциплинарно наказание на магистрата, дори и да е установено извършено от него нарушение.

Разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ се отнася само за дисциплинарни нарушения, осъществени при действието на този закон. За заварените случаи се прилагат материалните правила на отменения ЗСВ, по аргумент от § 15 от ПЗР от ЗСВ, с който е уреден само въпросът относно процесуалния ред за разглеждане на висящите дисциплинарни производства. Без изрично законодателно разрешение, което да предвижда валидност на новите срокове по действащия закон спрямо осъществили се юридически факти при стария закон, няма нормативна база за приложението им. Възприемането на обратната теза би означавало да се счете, че спрямо нарушения, извършени преди влизане в сила на новия закон сроковете, в които може да се ангажира дисциплинарната отговорност на лицето се новират, като се заличава изтеклата до този момент погасителна давност. Анализът на относимите нормативни правила, цитирани по-горе не обуславя такъв извод. По аналогични съображения, специалното правило на ал. 3 на чл. 310 от ЗСВ е приложимо само, ако нарушението под формата на бездействие не е било преустановено към момента на влизане в сила на този закон.

Предвид изложените фактически и правни обстоятелства, ВСС правилно е приел, че е погасено правото му да наложи дисциплинарно наказание на дисциплинарно привлеченото лице поради изчитане на сроковете, в които може да се ангажира отговорността му.

Оспореното решение е прието от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което подадената срещу него жалба

от Инспектората към ВСС следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Инспектората към Висшия съдебен съвет срещу решението, прието по т. 59 по протокол № 5 от заседанието, проведено на 04.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 48/2009 г., с което е отхвърлено предложението на Инспектората към Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание на Ц. С. М. - следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр. М..

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщението от страните с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ю. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

Ю.К.