Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Т”АД-Пазарджик от издателя й по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗАП отм. , е доведена до знанието на същото търговско дружество още на 12.12.2000г., видно от нотариална покана №24, т.І,рег.№2318, изпратена на касатора от заинтересованата страна В. И. М., както и от отговор на същата нотариална покана от страна на „Т”АД - Пазарджик с дата : 19.12.2000г.

Предвид официалния начин, удостоверяващ датата на узнаване съдържанието на заповедта, съдът е приел, че 14-дневният срок за обжалване на същата от гледна точка на законосъобразността й на всички основания, освен твърденията за нищожност на акта, е започнал да тече от 12.12.2000г. и е изтекъл на 26.12.2000г., поради което жалбата на „Т”АД-Пазарджик, макар и не по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗАП отм. , е надлежно и официално уведомена за наличието на оспорената заповед още на 12.12.2000г., за което уведомяване са налице безспорни доказателства – нотариална покана - надлежно връчена и отговор на същата от страна на касатора, съдържащ признание за получаване както на нотариалната покана, така и на връчената със същата покана заповед, предмет на оспорване в настоящото производство.На база тази фактическа констатация правилен е изводът на съда за недопустимост на жалбата срещу заповедта на всички твърдени основания за нейната незаконосъобразност, извън нищожността, поради изтичане на преклузивния 14-дневен срок за оспорването й .

АС-Пазарджик, предвид възможността за предявяване жалба срещу административен акт без срок, ако се твърди само нищожност на акта, правилно е разгледал жалбата срещу оспорената заповед в тази й част по същество и правилно е приел същата за неоснователна. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от административния съд правни доводи за това кога, с оглед теорията и практиката, административният акт се приема за нищожен, а не за унищожаем. Правилно...