Производството е по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП.

Образувано е по жалби на „Юниглас” ООД гр. В. и на „К. М. И.л” ООД гр. С., срещу Решение № 147/10. 02. 2011 г. по преписка № КЗК-31/2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Твърденията по първата жалба са за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 38, ал. 11 от НВМОП, респективно на чл. 68, ал. 11 от ЗОП относно обстоятелството, че комисията по провеждане на процедурата е изискала от жалбоподателя като участник в процедурата разяснения, същият е дал такива, но последните не са били взети предвид от комисията при оценката и класиране на предложението му, за постановяване на същото в нарушение на чл. 42, ал. 1 от НВМОП, относно задължението за възложителя да мотивира решението си за класиране на участниците и определянето на изпълнител на обществената поръчка, както и за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на административнапроизводствените правила, и по-конкретно на разпоредбата на чл. 35 от АПК, задължаваща административния орган да издаде акта след като се обсъдят обясненията и възраженията на всички заинтересовани страни, когато такива са дадени.

Твърденията във втората жалба са за необоснованост на решението на КЗК и за противоречието му с материалния закон, и по-конкретно на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗОП.Относно първия сочен довод счита, че при постановяване на решението си Комисията за защита на конкуренцията е направила необоснован извод за действието на двата сертификата - сертификат ISO 13485:2003 и сертификат ISO 9001: 2000. Според жалбоподателя, сертификат ISO 9001: 2000 е сертификат за организацията по управление на фирми, упражняващи обща стопанска дейност, докато сертификат ISO 13485:2003 могат да получат само фирмите производители на медицинска техника, включващи всички изисквания на стандарт сертификат ISO 9001: 2000 плюс допълнителни изисквания, свързани с особеностите при проектиране, производство, инсталиране и...