Производството е образувано по касационна жалба от Областния управител на област с административен център-гр. В.,срещу решение №725/26.11.2008г.,постановено от Варненския окръжен съд, административно отделение, втори състав, по адм. д.№1608/2006г.,в частта му, с която е отменена обжалваната заповед № РД-06-7706-32/03.02.2006г. на Областния управител.

Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС отм. вр. пар. 4, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, в производство по пар. 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ,окръжният съд е отхвърлил жалбата на П. С. П. от гр. В.,против Заповед № РД-06-7706-32/03.02.2006г. на Областния управител на Варненска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по пар. 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ на местност"Акчелар",в землището на Виница, община В.,в частта относно новообразувани имоти пл.№26 и пл.№3007, по отношение проектиране площта на новообразуван имот №26 по ПНИ,с площ от 600 кв. м. и е отменил посочената заповед в частта относно новообразувани имоти №№ 26 и 3007, по отношение проектиране лицето откъм улица на двата имота.

За да постанови решението си в обжалваната част окръжният съд е приел, че двата имота са проектирани без спазване на минималните технически изисквания за лице, съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 9, изр. 3 от ППЗСПЗЗ вр. чл. 28,,ал. 2 от ППЗСПЗЗ.

В касационната жалба се правят доводи за неправилност на решението в обжалваната му част като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, изразяващи се в следното:Според разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по пар. 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на пар. 4к, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и при условията на пар. 4а, 4б и 4 з.Според ал. 5 планът се изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки имот се осигурява достъп до улица или път с минимална широчина между границите на имотите-5м.,а по изключение при проектиране на задънени улици-най-малко 3.5м.,т. е. налице е абсолйтно изискване, установено с правна норма, всеки от новообразуваните имоти да има достъп до улица.В настоящия казус по отношение на имот №26, вписан в собственост на П. С. П. и №3007, вписан в собственост на наследниците на Г. П. П., съобразно нормативните изисквания, е осигурен достъп до път.Видно от заключението на СТЕ,не съществува друг технически вариант за обособяване на имоти № 26 и №3007 при намаляване на минималните размери за лице, съобразно разпоредбите на ЗУТ.Правилно в мотивите си съдът приема неприложимостта на чл. 19 от ЗУТ поради обстоятелството, че за настоящите територии по пар. 4 , ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ се явяват специални закони по отношение на общия ЗУТ.В случая изискването на закона за образуването на имотите и осигуряване на достъп до тях са спазени.

Ответната страна :П. С. П.,редовно призован, не се е явил и не е взел становище по касационната жалба, както и заинтересованите страни Н. Д. Г. и Г. В. П..

Заинтересованата страна Г. П. Г.,чрез пълномощника си-адв.Д. К.,изразява писмено становище за основателност на касационната жалба.Счита мотивите на съда относно допуснатото нарушение при проектирането на двата имота и определянето на лицата им към пътя, за вътрешно противоречиви.От една страна съдът е приел, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 19 от ЗУТ,регламентираща минималните размери на площта и лицето на поземлените имоти, по отношение на които се прилагат нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.Следователно липсата на минималноустановения размер за лице от 16 кв. м.,съобразно чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ за имот № 26 не би следвало да се счита за нарушение, водещо до незаконосъобразност на плана.Съдът не е съобразил и обстоятелството, че дадените задължителни указания до административния орган относно преработката на ПНИ не могат да бъдат изпълнени, тъй като евентуалното конфигуриране на имотите с оглад фактическото положение би довело до изменение на границите на двата имота със съседните имоти, по отношение на които ПНИ е влязъл в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение:

Решението на окръжния съд е неправилно. От анализа на представените доказателства, считам, че заповедта на областния представител е законосъобразна.Спазени са разпоредбите на чл. 28 ал. 5 , 6 и 7 от ППЗСПЗЗ. В случая е допустимо проектиране на задънени улици или пътища, когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти с широчина най - малко 3-5 метра. Планът на новообразуваните имоти в случая е приел така даденото възможно разрешение, като е спазено условието за минимална ширина на пътя. Видно от заключението на вещото лице не съществува друг технически вариант за обособяването на процесните имоти, при намаляване на минималните размери на лице.Неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 22 ал. 9 ППЗСПЗЗ. Същият е тълкувал разпоредбата на чл. 28 избирателно и без тяхна взаимна връзка. В случая смятам, че е спазено изискването на ал. 9 лицето на новообразувания имот да е с размер не по-малък от широчината на образувания имот, а ЗУТ е неприложим. С оглед изложеното решението на съда следва да се отмени като неправилно и се отхвърли подадената жалба срещу заповедта на областния управител като неоснователна.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения:

Про постановяването на решението си в обжалваната част, с която е отменена обжалваната заповед на Областния управител, съдът не е преценил правилно събраните по делото доказателства и направените от него изводи противоречат на приложимия материален закон.

Съдът правилно е приел, че в конкретния случай не са приложими разпоредбите на ЗУТ като общ закон, а са приложими специалните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

Съобразно заключението на СТЕ,не съществува технически вариант за обособяването на двата имота при намаляване на минималните размери за лице съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗУТ.

Необосновано обаче е приел, че в конкретния случай е нарушена разпоредбата на чл. 29, ал. 9 от ППЗСПЗЗ и е върнал делото като преписка на административният орган за проектиране на лицето от към улицата на двата имота.Съгласно чл. 28, ал. 9, пр. последно от ППЗСПЗЗ,допуска се и образуване на имоти с по-малки размери до размера на раздадените места.При липса на възможност за друг вариант за определяне на размерите за лице на двата имота и при наличието на влязъл в сила ПНИ по отношение на съседните имоти, решението на съда, с което е отменена в посочената част обжалваната заповед на Областния управител, е неправилно и следва да се отмени, като се отхвърли жалбата.

Водим от горното и на основание чл. 40 от ЗВАС отм. вр. пар. 4, ал. 1 от АПК,ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,ІV-то отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение № 725/26.11.2008г.,постановено от Варненския окръжен съд, административно отделение, втори състав, по адм. д.№1608/2006г. в ЧАСТТА МУ,с която е отменена Заповед № РД-06-7706-32/03.02.2006г. на Областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по пар. 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ на местност"Акчелар",в землището на Виница, община В.,област В.,в частта относно новообразувани имоти №26 и № 3007, по отношение проектиране лицето откъм улица на новообразуван имот №26 и съседния му имот № 3007г. и е върната преписката на административния орган за преработка на ПНИ в тази част и В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. С. П. от гр. В.,против Заповед № РД-06-7706-32/03.02.2006г. на Областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по пар. 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ на м."Акчелар",в землището на Виница, община В.,област В.,в частта за новообразувани имоти №№ 26 и 3007, по отношение проектирането на лицето им от към улица, като неоснователна. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ М. Д. М.К.