Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 978/21.01.2013 г., постановено по адм. дело № 9431/2012 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е обявена за нищожна Инструкция рег. № Iз-343 от 05.03.2009 г. (изм. и доп. с Инструкция № Iз-823 от 2011 г. и Инструкция № Iз-3115 от 2011 г.) за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, издадена от министъра на вътрешните работи (необнародвана) и Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на Сдружение с нестопанска цел "Синдикална федерация на служителите в МВР", гр. С. и на Д. В. Д. от гр. К. разноски за водене на делото с общ размер 630 лева.

Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за недопустимост и евентуално - за неправилност на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Сочи, че към момента на постановяване на атакувания съдебен акт процесната инструкция е отменена с Инструкция № Iз-2453 от 4.12.2012 г. за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 14.12.2012 г., поради което спорът е бил лишен от предмет, а съдът недопустимо се е произнесъл по съществото му. Счита, че е налице хипотеза, аналогична на оттегляне на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 159, т. 3 във връзка с чл. 156, ал. 1 от АПК, като ефектът на съдебната отмяна вече е бил постигнат чрез отмяната на подзаконовия нормативен акт от органа, който го е...