Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от "С"ЕООД срещу решение № 40/10.01.2011 г., постановено от Административния съд Пловдив по адм. д.№ 2325/2010 г.
С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 161001272/29.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД-Пловдив, потвърден с решение № 729 от 30.09.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив в частта за допълнително начисления ДДС в размер на 54 059, 14 лева и лихви в размер на 248, 96 лева за данъчен период м. 09.2010 г. Със същото решение дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на дирекцията-ответник юрисконсултско възнаграждение в размер на 1531 лева.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелстевната й част следва, че релевираните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК-неправилно приложение на материалиня закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Конкретните оплаквания са, че по делото са представени доказателствата, които се изискуеми от закона за доказване на вътреобщностните доставки (ВОД), с които съдът не е се е съобразил. Иска се отмяна на решението, постановяване на друго по съществото на спора, с което на дружеството да се възстановят отказаните суми, както и да му се присъдят разноски.
Ответникът в касационното производство, директорът на дирекция "ОУИ"-Пловдив не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура чрез своя представител по делото изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че по делото не са доказани вътреобщностните доставки, не е доказано и движението на стоки от България към Гърция и мястото на реализиране на стоките е в Р.България, поради което с РА на жалбоподателят правилно е начислен ДДС върху стойността на тези сделки.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена...