Производството е по чл. 218а, б. а ГПК отм. във вр. с § 2, ал. 3 ПДР на ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. В. от гр. Н. срещу решение от 14.01.2008 г. по гр. д. № 730/2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 73/2006 г. на несебърски районен съд, с което е допуснато да се извърши делба между касатора, К. Ж., В. И., и Г. Д. на недвижим имот, съставляващ УПИ * в кв. 18 по плана на с. Г. с построената в него жилищна сграда при права 5/8 за преживялата съпруга кера Ж. и по 1/8 за останалите съделители - деца на наследодателя И великов Ж.

Инвокирани са доводи за неоснователност на извода, че имотът, предмет на делба, е придобит от наследодателя на страните и съпругата му К. в режим на СИО. Доводът се обосновава с това, че след откриване на наследството през 1995 г. страните поделото през 1998 г. са декларирали, че са собственици на по от имота.

Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна е установено, че К. Ж. и И. Ж. по време на брака си са установили владение върху имота през 1951 г. на основание частен писмен договор. През 1985 г. наследодателят се е позовал на придобивна давност и снабдил с нот. акт за собственост на имота на основание извършена обстоятелствена проверка (н. а. № 65, т. І№, н. д. № 478/1985 г.- на нотариуса при Поморийски РС).

Законосъобразно въз основа на така установените факти съдът е приел, че имотът е придобит по време на брака на наследодателя и съпругата му и след влизане в сила на СК от 1968 г., поради което е със статут на семейната имуществена общност. След смъртта на И. Ж., тази общност е прекратена, бездяловата собственост се е трансформирала в дялова и К. Ж. е собственик на от имота, а на основание наследствено правоприемство другата от имота е придобита от съделителите при равни права – по 1/8 за всеки един.

Обстоятелството, че през 1998 г. съделителите са декларирали, че притежават по от имота е без правно значение. С това действие те са изпълнили едно свое финансово задължение в качеството им на данъчно задължени лица. То няма правосъздаващо действие. Правопораждащите факти са владението на имота в законоустановения давностен срок от наследодателя на страните и преживялата съпруга и смъртта на наследодателя. Тези факти са обсъдени от съда и правата в съсобствеността са определени при спазване на материалния закон – чл. 13, ал. 1 СК и чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.01.2008 г. по гр. д. № 730/2007 г. на Бургаски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: