Производството е по пар. 2, ал. 3 ПР на ГПК,вр. чл. 218а ГПК отм..

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Общинна Б. срещу решение от 21.02.2008г. по гр. д. №1503/2006г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е отхвърлени исковете й с правно основание чл. 59 и 86 ЗЗД.. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.

Недоволно от решението е й ДП ”С”, в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по инцидентно установителния иск на предприятието с правно основание чл. 97 ГПК отм..

Касационните жалби е подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК отм., поради което са процесуално допустими.

Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:

По жалбата на О. Б..

Касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 27.07.2006г. по гр. д. №501/2005г. на Софийски ОС, е отхвърлил предявения от О. иск за сумата 522500 лева обезщетение за ползуване на неин имот без основание от ответника за времето от 20.10.2000г. до 26.05.2005г., както и за сумата 5526, 90 лева лихви за забава. Със същото решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която е бил отхвърлен инцидентния установителен иск на предприятието за собственост върху терен от 7950кв. м, в гр. Б., съставляващо имот 3050, включен в УПИ- ІІІ в кв. 204., за който е съставен акт за общинска собственост № от 04.12.2001г. на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗОбС.

За да отхвърли предявения от общината иск с правно основание чл. 59 ЗЗД съдът е приел, че ползуваният от ответното п. имот не е нейна собственост, тъй като тя не е установила същият да й е предоставен със закон или да й е отстъпен безвъзмездно от държавата, поради което не й се дължи и обезщетение, за това че е лишена от възможност тя да ползува същия. Съдът е приел, че за същият е бил съставен АДС №4197-20.06.1994г. и по силата на чл. 8 от Закона за преобразуване на С. войски е предоставен за ползуване и управление на предприятието, поради което съобразно чл. 6, ал. 1 ЗДС той е частна държавна собственост, а не е собственост на предприятието или общината. Прието е също така, че съобразно разпоредбите на РМС № 787/29.11.2000 г. и по специално в чл. 8, вр. с чл. 9 от Закона за преобразуване на С. войски, В. на Министерство на транспорта и В. на К. за пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, чл. 6 ал. 1 от ЗДС, и чл. 7 ал. 3 от ППЗДС, са обявени за частна държавна собственост ползуваните и управлявани от закритите С. войски недвижими имоти, отразени в приложен списък, какъвто е и конкретния имот. Съдът е приел, че обявяването на обектите от публична в частна държавна собственост и обратно по реда на чл. 6 ЗДС е въпрос на управление на държавната собственост и в рамките на предоставена му от Конституцията като централен орган на изпълнителната власт оперативна самостоятелност по стопанисването и управлението на държавното имущество и при съобразяване с изисквания на чл. 6 ЗДС, МС взема решение за преобразуване на държавната собственост от един вид в друг вид.

При тези данни въззивният съд правилно е приел, че за да са бъде проведен успешно иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД следва да бъде установено, че ответното п. се е обогатило и че това е станало за сметка на общината, както и колко е обедняло последната към момента на обогатяването, а от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин ответното п. да е ползувало имот на общината - жалбоподател през исковия период, с което да я е лишил от възможност тя самата да го ползува за свои нужди, при което тя да е обедняла за сметка на ответника, който се е обогатил.

По жалбата на ДП ”С”.

Жалбата е неоснователна.

За да обезсили първоинстанционното решение в частта му, предявения инцидентен установителен иск за собственост от предприятието съдът е приел, че не са били налице предпоставките на чл. 118 ГПК отм. и съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Този извод на съда е правилен. становено е било по делото, че с РМС№11/31.08.2000г. МС е предоставил управлението на правото на собственост в ДП ”С” на МРРБ. Предявеният инцидентен установителен иск от предприятието правилно е приет за недопустим, тъй като е налице липса на материалноправна легитимация по отношение претендираното право на собственост, което в случая е равнозначно на липса на процесуалното право на иск.

С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд,

РЕШИ:

О С Т А В Я В С И Л А решение от 21.02.2008г. по гр. д. №1503/2006г. на Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: