О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 590

София, 07.02.2025 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 2398 по описа за 2024 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. В. С., чрез адвокат Е. Е., срещу въззивно решение № 83 от 05.03.2024 г., постановено от Софийския окръжен съд по в. гр. д. № 240/2023 г., в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето през лятната ваканция. По същество майката (касатор) иска К. Я. да взема детето през лятото без преспиване.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност.

Насрещната страна К. К. Я., чрез адвокат М. Х., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. С. окръжен съд, като изменил решението на първостепенния Самоковски районен съд, е определил, на осн. чл. 127, ал. 2 СК, местоживеенето на малолетното дете С. К. Я. при майката, на която предоставил и упражняването на родителските права спрямо него. Определил режим на лични отношения с бащата както следва: да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. в събота и от 10,00 ч. до 18,00 ч. в неделя, без преспиване; един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по съгласие на родителите; осъдил бащата да плаща месечна издръжка за детето в размер на 250 лева, считано от 30.05.2022 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на определената издръжка, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане; осъдил го да заплати на детето издръжка за минало време – за месец март 2022 г. в размер на 250 лева, ведно със законната лихва върху тази сума до пълното издължаване.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че К. С. и К. Я. са живели във фактическо съжителство, по време на което е родено детето С. (2013 г.). Родителите са преустановили съвместния си живот през месец март 2022 г. и бащата напуснал жилището. Установено е, че между детето и бащата има изградена емоционална връзка и то все още изпитва привързаност към него. С. страда тежко от раздялата на родителите си и от острия конфликт между тях, но ги обича и се нуждае от обичта им. Отричаната от него привързаност към бащата по време на психологическото изследване е резултат от негативното говорене за него. При детето все още не е настъпило действително отчуждаване от неговия баща, въпреки че вече са налице такива дискретни прояви. То говори с думите и убежденията на своята майка и му коства напрежение да поддържа предварително усвоената линия на поведение; установява се, че е налице състояние на детето, у което е създадено ирационално убеждение, че е жертва на своя баща и че той представлява заплаха за него; установено е, че майката говори негативно пред детето за бащата, създава му негативен образ; заявеното от детето мнение за отрицателните черти на баща му е подкрепа повече на отчуждаващи въздействия от страна на майката, отколкото от придобит личен травматичен опит от поведението на бащата. Съдът приел, че и двамата родители обичат силно детето си и желаят най-доброто за него. Непосредствена и отдадена грижа полага майката, която притежава капацитет за отглеждане на детето, който обаче в известна степен е дефицитен по отношение на изграждането му като самостоятелна личност, с адекватни за възрастта критични и съпротивителни способности. В настоящия случай изграждането и поддържането на симбиотична връзка с детето на практика представлява обсебване на личното му пространство, води до зависимост и, в крайна сметка, до неспособност за самостоятелно справяне с живота. Може да се говори дори за изградено „нездравословна“ връзка между майката и детето, която резултира в ограничен ресурс на детето за справяне с житейски ситуации до възникване у него на тежък дезадаптивен отговор на разпада на семейството. В негативна светлина за родителския капацитет на майката е това, че говори лошо против бащата и създава негативен образ за него в представите на детето

Бащата не е полагал непосредствена самостоятелна грижа за детето, тъй като преди раздялата, той е работел като международен шофьор и се е прибирал в България за кратко през няколко месеца; детето за него е било главно обект на внимание и удоволствие от общуването им при завръщанията му у дома. Бащата не познава училищната среда на детето и обезпечаването на здравословните му нужди. Той не претендира за упражняването на родителските права, а желае единствено да вижда детето си и да има нормален контакт с него; не настоява за режим с преспиване, докато детето е в състоянието, в което се намира в момента. Съдът намерил, че бащата може да полага адекватна грижа във времето, което следва да прекарва заедно с детето, като при условията на вече разделеното семейство, ще е необходимо да поеме своята родителска отговорност и да влезе в ролята на авторитет и източник на стабилност и сигурност у детето.

Съдът заключил, че по-добра основна грижа за детето може да полага майката, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения. Съдът посочил, че към настоящия момент не следва да се включва преспиване при бащата, нито да се определя отсега и бъдещият момент, от който детето би било в състояние да приема спокойно и без травми оставането при баща си за през нощта. В същото време предписал детето да е при баща си в продължение на един месец през лятото, т. е. с преспиване. Наред с това изяснил, че възстановяване на нормалните отношения на детето с бащата, които да позволят контакти с препсиване при бащата, зависи в най-голяма степен от майката, която ще трябва да работи върху себе си и да преодолее негативното говорене срещу бащата и представянето му пред детето като заплаха, но с оглед на това няма предписани конкретни мерки, като също така е прието, че именно майката има принос за негативната промяна в психиката на детето, настъпила след раздялата на родителите. Непосредствено след раздялата на родителите (месец май 2022 г.) детето е изпитвало емоционален и психичен дискомфорт, като все още е възприемало баща си като родител и е желаело да прекарва време при него, макар и само през деня; половин година по-късно (месец ноември 2022 г.) при детето е налице развитие на тревожност и страх, като то е започнало да се отчуждава от баща си и да променя поведението си. При провеждане на психологическото изследване е констатирано, че майката „трудно може да бъде отклонена от негативното говорене за бащата към темата за детето“. Съдът е отбелязал, че за разлика от поведението на майката, в хода на цялото производство бащата не е споменал лоша дума за нея или за нейните родители (от които тя е зависима до голяма степен); родителите са били консултирани за необходимостта от подобряване на взаимоотношенията им и за необходимостта дъщеря им да има контакти и с двамата, за да не се стигне до родителско отчуждение, което може да се отрази върху цялостното й развитие; наред с това им е предложено при необходимост да бъдат насочени с детето да ползват социални услуги в общността във връзка с възникналите проблеми в отношенията им. Няма данни да са се възползвали от тази възможност или да са проявили други усилия за преодоляване на опасността за емоционалното и психическо здраве на детето им, както и за нейното благоденствие и щастливо развитие и в бъдеще.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: при извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл.59, ал.4 от СК и по §1, т.5 от ДР на ЗЗакрД трябва ли да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка и конкретно в случая да се обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на детето – твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 110 от 22.05.2018 г. по гр. д. № 327/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение от 28.02.2014 г. по гр. д. 4202/2013 г. на ВКС, IV г. о.; решение от 07.11.2012 г. по гр. д. № 640/2012 г. на ВКС, III г. о. и др.

Въпросът е относим към всеки спор по чл. 127 СК, но в случая не се установява противоречие между разясненията в цитираната съдебна практика и приетото от съда, когато е предписал през лятната ваканция детето да е с бащата в продължение на един месец, вкл. с преспиване. Константна е практиката на ВКС, че висш интерес на детето, негово право и задължение е да живее съвместно с родителите си, а когато те са разделени – поне с единия от тях, като поддържането на лични отношения с детето е право и отговорност на родителя; правото на лични отношения с родителите е и самостоятелно основно човешко право на детето – чл. 124, ал. 2 СК, чл. 8, ал. 1 ЕКПЧ и чл. 9, ал. 3 КПД. Чрез режима на личните отношения, определен от съда при раздяла на родителите, трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. По настоящото дело изцяло в интерес на детето е възстановяване на нормалната връзка с бащата, даване на възможност и подпомагане на бащата и дъщерята да се сближат отново, отстраняването на необоснованата тревога у детето и препятстване по всякакъв начин отчуждаването му спрямо бащата, още повече при установената обезпокоителна тенденция майката негативно да влияе върху психиката на детето и вече започналото от нея отчуждаване от бащата. Бащата не представлява заплаха за дъщеря си, а детето трябва да има време и възможности да го осъзнае.

Всичко това обаче дава основание на касационния състав, в рамките на служебните си правомощия в исковете по чл. 127 СК, да допусне касационно обжалване на въззивното решение не по поставения от касатора правен въпрос, а за да прецени необходимостта от допълнителни мерки по чл. 58, ал. 9 СК - за преодоляване тревожността от детето и наченките на отчуждаване спрямо бащата, както и за подготвянето на С. да остава с преспиване при баща си. На практика окръжният съд е предписал месец с преспиване при бащата, но преди това и след лятната ваканция – само срещи два пъти в месеца, от по два последователни дни, без преспиване, поради нежелание на детето да остава с бащата. Режимът, определен по този начин, без преходен период и допълнителни мерки, на практика създава опасност от допълнително напрежение и проблеми при изпълнението, не спомага напълно за нормализиране на взаимоотношенията бащата с дъщерята, като не съответства и на съображенията на съда. Съдът, също така, не е детайлизирал личните отношения на бащата с детето по време на личните и официалните празници, пролетната и зимна ваканция, а предвид отношенията между родителите, не може да се разчита те да се споразумеят доброволно, без да намесват детето. Предвид установените по делото взаимоотношения между родителите, а още и нежеланието на майката да съдейства за възстановяване на връзката между детето и бащата, следва да бъдат определени и ясни правила от съда как точно да се извърши и изборът на месеца, в който детето ще бъде с бащата през лятната ваканция. Както ВКС многократно е имал повод да разясни по приложението на чл. чл. 59, ал. 3 СК, режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват по възможност всички предвидими конфликти при осъществяването му; при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и предписание на подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК (не лимитивно и изчерпателно), когато това е необходимо.

В производства като настоящото съдът извършва цялостна проверка служебно и за правилност на въззивното решение, извън оплакванията на страните, и не само в хипотезата на чл. 280, ал. 2, педл. 3 ГПК, ако неправилността е очевидна. В случая въззивният съд при определяне на мерките на лични отношения на детето с бащата, не е съобразил установеното от самия него във въззивното решение, че въвличането на детето в конфликта между възрастните се очертава като доста активно от страна на майката, която емоционално го обсебва и сочи бащата като единствен виновник, превръщайки го във враг и източник на заплаха, както и мнението на вещото лице - психолог, че следва да бъдат предотвратени по-нататъшните щети върху психиката на С., което би било неизбежно, ако родителите не постигнат диалог относно емоционалните потребности и интереси на дъщеря си. Съдът не е отчел изричната препоръка на психолога, че контактите с бащата могат да бъдат възстановени постепенно, с оказване на професионална психологическа помощ в регламентирани срещу със С., в социалните служби или в контактен център.

Съдът, вкл. и касационната инстанция, се ръководи от интереса на децата, като има за своя основна грижа и цел тяхното физическото, психическо и емоционално здраве, благополучие, обезпеченост, интелектуално и морално развитие. При определяне на мерки на лични отношения с родителя, с когото детето не живее, съдът не е обвързан от желанията на родителите, като по аргумент от чл. 59, ал. 9 СК, може и служебно да се произнесе относно защитните мерки по чл. 59, ал. 8 СК за осигуряване изпълнение на решенето по чл. 59, ал. 2 СК, вкл. служебно да допусне касационно обжалване и да се произнесе с оглед най-добрия интерес на детето С.. В този см. и мотивите на ТР № 3/2023 г. от 27.06.2024 г.: „съдът (ВКС) може служебно да измени обжалваното решение, без да се съобразява със съдържащото се в жалбата искане, ако прецени, че това е в интерес на децата.“

Дължимата държавна такса за разглеждане по същество на касационната жалба съдът ще възложи с решението, защото не може да свърже като последица връщането на касационната жалба, при евентуално неизпълнение на разпореждането да се внесе определеният размер държавна такса. В случая, касационното обжалване е допуснато в частта относно мерките за лични отношения на детето С. с бащата и то - относно допълнително детайлизиране на контактите по време на личните и официални празници, пролетна и зимна ваканция; относно начинът, по който родителите следва да определят месеца през лятната ваканция, когато детето ще бъде с бащата, както и за определяне на мерки по чл. 59, ал. 8 СК, независимо от исканията на насрещните страни, с оглед интереса на малолетното дете.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 83 от 05.03.2024 г., постановено от Софийския окръжен съд по въззивно гр. д. № 240/2023 г., в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето и в частност – за допълнително детайлизиране на контактите по време на личните и официални празници, за начинът, по който родителите следва да определят месеца през лятната ваканция, когато детето ще бъде с бащата, както и за определяне на мерки по чл. 59, ал. 8 СК.

ДЪЛЖИМАТА държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съдът ще присъди с решението си.

ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: