Образувано е по касационна жалба на З. Х.а Стамова, от гр. Ч., срещу решение № 1334/29.12.2009 г. по адм. д. № 99/2009 г. на Административен съд гр. Б.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответниците по касационната жалба-М. Т. П.-Владова и Л. П. В. и ответникът община С. не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. В. и Л. В. срещу заповед № Z-1693/0912.2008 г. на кмета на община С., с която на основание чл. 57а, ал. 1 и 2 ЗУТ е наредено на М. В. като собственик да премахне преместваем обект " дървено бунгало с размера 8.00/4.00, дървен навес с размери 6.00/5.00 и ограда от бетонови колове и метална мрежа с дължина 18 м., изградена по уличната регулационна линия на имот № 296 и да освободи заетата площ, тъй като са изградени без строителни книжа.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. Развил е доводи, че обжалваната заповед е постановена в нарушение на съществени процесуални норми - констативният акт не е връчен на адресата, както и са нарушени материалноправните разпоредби за приложението на нормата на чл. 57а ЗУТ.

Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесните обекти не са преместваеми такива.

Преместваем е цял обект, който именно в неговата цялост може да бъде преместен или демонтиран. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да съди от неговите характеристики, обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане и начина на самото изграждане и свързването на съоръжението с терена. Преместаемият обект не е временна постройка по чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ отм. , какъвто е процесния, като за бунгалото има издадено разрешение за строеж № 19/03.11.1998 г. по цитираната разпоредба на ППЗТСУ отм. . В случая липсват изобщо фактически основания защо изграденото е преместваем обект, както и на кое от основанията, посочени в разпоредбата на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ подлежи на премахване. Обстоятелството, че липсват строителни книжа не е сред тях.

Предвид изложеното, като е приел, че не са изпълнени материалноправните изисквания на разпоредбата на чл. 56, ал .1 ЗУТ, поради което не може да настъпи правната последица премахване на чл. 57а ЗУТ, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. При постановяването му не са допуснати нарушения на процесуални норми и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 1334/29.12.2009 г. по адм. д. № 99/2009 г. на Административен съд гр. Б.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. Д./п/ Т. Р. Т.Р.