О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 64

Гр.София, 07.02.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: М. Ц.

П. К.

Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.96/25 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК.

С протоколно определение №98/31.01.25 г., постановено по Н.Ч.Д.879/24 г., ОС – Плевен е прекратил производството по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност между този съд и Софийски градски съд - СГС, изпращайки същото на ВКС на РБ за произнасяне по реда на чл.44,ал.1 от НПК.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните данни по това производство, намери за установено следното:

Първоначално в СГС е било образувано Н.Ч.Д.7504/24 г. по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМЛС), по повод на получени съдебни решения по наказателни дела от Първоинстанционен съд на И. Ф. подразделение – Гент и Апелативен съд – Гент, с които е осъден български гражданин – А. А.. Съдебните актове са придружени с удостоверението по чл.3, ведно с преводите по чл. 4 от ЗПИИСАННЛСМЛС, в които е посочено, че осъденият е с месторождение в гр. Плевен и от които става ясно, че лицето изтърпява наказание лишаване от свобода на територията на К. Б. в Затвор – Вортел.

След образуване на делото пред СГС е направена служебна справка в Националната база данни „Население“, от която е видно, че А. И. А. е български гражданин, роден на ****** в Чешка република, с постоянен и настоящ адрес в с. П., общ.Д. Д. обл.Плевен. С разпореждане № 3890/30.11.24 г. съдията-докладчик при Градския съд-София е прекратил производството по Н.Ч.Д.7504/24 г. по съображения, че компетентен да разгледа искането е окръжният съд по местоживеене на лицето съгласно чл.7,ал.1 от ЗПИИСАННЛСМЛС, като в случая е приел, че такъв е ОС-Плевен.

В тази връзка е било образувано Н.Ч.Д.879/24 г. по описа на последния. Проведени са няколко съдебни заседания, изискани са справки за съдимост и такива от РУ – Д. Д. и от ОД на МВР – Плевен, както и са правени многократни неуспешни опити за призоваване на лицето на двата известни адреса в селото. С протоколно определение №98/31.01.25 г. съдебното производство по делото е прекратено и е повдигнат настоящият спор за подсъдност на основание чл.44,ал.1 НПК. Посочено е, че в случая е налице основанието по чл.7,ал.2 ЗПИИСАННЛСМЛС, съгласно което, когато местоживеенето на лицето е неизвестно или то не живее в страната, компетентен е СГС.

Предвид посоченото процесуално движение на делото и съобразено със съответната регламентация, настоящият съд преценява следното:

Съгласно чл.7,ал.1 от ЗПИИСАННЛСМЛС компетентен да признае съдебните актове за налагане на наказание лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, е окръжният съд по местоживеене на осъденото лице. Понятието „местоживеене“ е уредено в чл. 93-97 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), като свързано с мястото, на което едно лице е избрало преимуществено да живее.

В настоящия казус е установено, че осъденият А. А. е с постоянен адрес в РБ в с. П., ул. А. № 4 общ.Д. Д. обл.Плевен, а по настоящ е регистриран отново в с. П., ул. Г. К. № *, общ.Д. Д. обл.Плевен. Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.7 (предишна ал. 5), вр. ал.1 от ЗГР (ДВ.,бр. 85/2024 г.), на територията на РБ постоянният адрес е този за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. А съгласно чл.94,ал.1 от същия закон настоящ е адресът, на който лицето живее.

Доводите на ОС –Плевен за наличие на хипотезата по чл.7,ал.2,пр.2 ЗПИИСАННЛСМЛС не могат да бъдат споделени, тъй като няма данни лицето да не се намира в страната по причина, че живее трайно извън нея, задоволявайки свои социални, семейни, трудови и др. потребности, а защото спрямо него е наложено наказание „лишаване от свобода“, търпимо на територия извън границите на РБ. Българското право достатъчно ясно посочва видовете адреси и с конкретните познания по случая са покрити критериите на ЗПИИСАННЛСМЛС относно „местоживеене“. Да не говорим, предвид многократното отлагане на делото и прецизността при изследване на ценими обстоятелства от страна на ОС-Плевен с финално повдигане на препирня за подсъдност, че ВКС отстоява трайно становището си относно това, че нарушението на местната подсъдност никога не е порок на собствено основание, при липса на надлежно възражение.

Водим от изложените съображения и на основание чл.44,ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ИЗПРАЩА прекратеното Н.Ч.Д.879/24 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, за разглеждане от същия съд.

Копие от определението да се изпрати на ГС-София за сведение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2./