Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на СО - район "Възраждане", срещу решение № 74/18.01.2010 г., постановено по адм. д. № 4192/2009 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на "Балкански 2000" ООД със седалище и адрес в гр. С., ж. к. "Люлин", представлявано от управителя К. П. Б., срещу Разрешение изх. № СА-7000-620/13.11.2008 г. на кмета на СО - район "Възраждане" в оспорената му част.

Ответникът "Балкански 2000" ООД, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмен отговор, изразява станвовище за неоснователност на касационната жалба.

Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение.

Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, по жалба на "Балкански 2000" ООД, обявил за нищожно Разрешение изх. № СА-7000-620/13.11.2008 г. на кмета на СО - район "Възраждане", с което на основание чл. 157, ал. 1 ЗУТ е разрешено временно да се използува за строителна площадка част от тротоар по ул. "Шар планина" № 59-63, в частта му, с която е определено да се заплати такса за периода от 19.06.2008 г. до 06.10.2008 г. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на разрешението кметът на района е излезнал извън рамките на поискания индивидуален административен акт, поради което разрешението в частта му за определената такса извън срока на искания акт е нищожно.

Решението е правилно. Такса, в случаите, когато се иска разрешение по реда на чл. 157, ал. 5 ЗУТ се дължи само за срока на това разрешение. В конкретния случай срокът, за който е поискано разрешение по този ред е за времето от 06.10.2008 г. до 06.11.2008 г. и такса се дължи само за този период. Начислената такса за педходен период, за който не е искано такова разрешение, а административният орган предполага, че се е ползувал за строителна площадка тротоарът, е нищожно, тъй като административният орган е излезнал извън рамките на предмета и срока на поискания административен акт. Тези претенции могат да се предявят от кмета по общия исков ред, при доказване, че това е така. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, постановил е обоснован съдебен акт и при правилно прилагане на материалния закон. Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, не се на налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК и същото следва да се остави в сила.

Искането за присъждане на разноски за касационната инстанция от процесуалния представител на "Балкански 2000" ООД, е неоснователно, тъй като не са представени доказателства, че такива са разходвани за същата инстанция.

Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 ЗУТ РЕШИ:

ОСТАВЯ в СИЛА решение № 74/18.01.2010 г., постановено по адм. д. № 4192/2009 г. на Административен съд - София-град.

На основание чл. 223 АПК решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Т./п/ Д. Р. С.Н.