Производството по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166 ал. 3 от ДОПК е образувано по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" против решение № 36 от 09.01.2012 година по адм. д. № 1877 / 2011 година на Административен съд Пловдив, като неправилно. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

О. Ю. М. Юсеин не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение

за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С процесното решение е прогласена нищожността на АУПДВ № 01 - 6500 / 25036 / 14.04.2011 година, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с адресат Ю. М. Ю. от с. Б., общ. Първомай.

Прието е, че обжалваният административен акт е издаден при липса на компетентност, тъй като към него момент не е налице законова възможност за делегация на правомощия към заместник изпълнителния директор от страна на изпълнителния директор, различни от тези, свързани с вземане на решение и / или сключване на договори за финансово подпомагане.

При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Спазването на правилата за компетентност на административния орган, издател на индивидуалния административен акт, е изискване за неговата законосъобразност предвид чл. 146, т. 1 от АПК. Правната последица от неспазване на компетентността е нищожността на издадения административен акт (ТР № 2/1991 г. на ОСГК на ВС на РБ).

Административният съд е сезиран с жалба против АУПДВ № 01 - 6500 / 25036 / 14.04.2011 година, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, към...