Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на К. К.,действащ като ЕТ"Его-К. К." със седалище гр. С. срещу решение от 28.11.2008 г., постановено по адм. д. №01878/2006 г. на Софийски градски съд,АО,ІІІ"б" състав. С доводи за материална незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на заповед №РД-09-11-21/26.01.2006г. на кмета на район "Красна поляна" при СО.

Ответната община, чрез процесуалният си представител заявява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението, като обосновано и законосъобразно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустимата, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касатор срещу заповед №РД-09-11-21/26.01.2006г. на кмета на район "Красна поляна" при СО,с която на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 6 от Наредбата на СО от 15.07.2005г. е наредено демонтиране на метален навес, поради незаконното му поставяне - без Разрешение за поставяне.Решението е мотивирано с липса на нарушения на административната процедура по издаване на заповедта.Прието е, че същата е валиден административен акт, тъй като е издадена от кмета на района по изрична делегация на правомощия по заповед №РД-09-98/18.01.2006г.

Решението е правилно, обосновано и постановено при липса на основания по чл. 209 т. 3 АПК за отмяната му.

По смисъла на чл. 57 ал. 1 ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на Разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинските съвети, а премахването им се извършва по реда и основанията, визирани в чл. 57а ал. 1 ЗУТ. В конкретния случай безспорно е установено, че процесния преместваем обект, съставляващ метален навес, конкретизиран изцяло в заповедта, е поставен без Разрешение за поставяне по чл. 56 ЗУТ,т. е. налице е основанието по чл. 57а ал. 1 т. 1 ЗУТ и това е единствения релевантен юридически факт за премахването му, поради което изводът на съдът за законосъобразност на заповедта е съобразен с фактическата обстановка .Освен това обстоятелството за липса на издадено разрешение за поставяне на процесния навес не се оспорва както в първата съдебна инстанция, така и в настоящето касационно производство.

Неоснователно е и направеното в касационната жалба възражение за немотивираност на процесната заповед, както и за неяснота по отношение на приложимата хипотеза по т. 1, ал. 1 на чл. 57а ЗУТ, тъй като заповедта е мотивирана изрично с липса на изискуемото Разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 ЗУТ . Освен това в мотивната й част е посочен констативният акт № 04/13.01.2006 г., с което констатациите по него са приобщени като фактически мотиви на заповедта. Тези констатации не са оборени с надлежни доказателства в съдебната фаза на производството.

Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 ЗУТ, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28.11.2008 г., постановено по адм. д. №01878/2006 г. на Софийски градски съд,АО,ІІІ"б" състав. Решение е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. С./п/ Д. Р. Г.С.