Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на И. Г. Г. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 371/ 26.02.2015 г., постановено по адм. д.№2158/ 2014 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Г. срещу приложена принудителна административна мярка "принудително преместване на паркирано МПС марка "Шевролет", модел "Малибу", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на М. И. А. - Т., без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни осонвания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, не е ценил вярно тяхната доказателствена тежест, поради което е достигнал до неправилен извод за извършено от Г. административно нарушение и в противоречие със закона е приел, че приложената ПАМ е законосъобразна. Счита, че е доказан и предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди в размер на 43, 20 лв. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът отмени атакуваната принудителна административна мярка и му присъди обезщетение в предявения размер. Претендира разноски.

Ответникът - главен специалист в Отдел "Общофункционален контрол" при Дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" в [община] не изразява становище.

О. [], чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

С оспореното решение Административният съд - Б. е отхвърлил жалбата на И. Г. Г. срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП – преместване на...