Производството е по реда на чл. 145-178 АПК във връзка с чл. 40, ал. 3 ЗОЗЗ и във връзка с чл. 41, ал. 3 ППЗОЗЗ.

Образувано е по жалба на И.С.Н, в качеството му на изпълнителен директор и законен представител на [фирма], [населено място], област Ш., срещу решение № КЗЗ-12 от 27.06.2013 г. на Комисията за земеделските земи (КЗЗ) по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ в частта му по т. 134. В тази част КЗЗ е определила такса за заплащане в размер на 164 047, 68 лв., на основание чл. 30, ал. 1 ЗОЗЗ, за 103 223 кв. м, по реда на чл. 6, т. 2 на Тарифата, за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи, одобрена с ПМС №112 от 31.05.2002 г., обн. в ДВ, бр. 56 от 7.06.2002 г., с последно изменение, обн. в ДВ, бр. 35 от 8.05.2012 г.

В жалбата се твърди, че решението на КЗЗ в обжалваната му част е незаконосъобразно. След излагане на фактите относно определянето на таксата за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, се прави позоваване на чл. 30, ал. 2 ЗОЗЗ, като се твърди, че това е основанието, на което трябва да се определи таксата. По изложените съображения в жалбата се моли, съдът да отмени решението. В съдебно заседание адвокат Х. - пълномощник на [фирма], претендира и присъждане на направените разноски.

Ответната страна – министърът на земеделието и храните, в качеството му на председател на КЗЗ по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, оспорва жалбата. Намира я за неоснователна, а решението за законосъобразно.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, на която е определена такса за промяна на предназначението на земеделската й земя в размер, който според нея трябва...