Производството е по чл. 185 –чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на М. Д. П. от [населено място] чрез адв. И. М. срещу разпоредбите на чл. 11, ал. 3, т. 18 и чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, след изменението и допълнението им, направено с §3 и §7 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г./ ДВ бр. 73 от 02.09.2014г., в сила от 01.09.2014г./ С жалбата са релевирани доводи за това, че оспорените текстове на подзаконовия нормативен акт, с които се въвежда еднозначно идентифициране на платения пътен данък за ППС чрез поставянето на специален стикер върху платежния документ, обезсмислят предвидените в чл. 2 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) различни възможности за заплащане на задължението за пътен данък посредством различни касови и безкасови начини, което води до незаконосъобразност на разпоредбите като постановени в нарушение на материалния закон. При липса на връзка с автоматизираната система може да се откаже извършването на годишен технически преглед на съответното ППС неправомерно, въпреки че към момента на отказа гражданинът може да е напълно изряден и да е заплатил пътния данък към съответния общински бюджет.Атакуваните разпоредби от Наредбата били в противоречие и със законовите норми на чл. 127, ал. 1т. т.1, 4 и 5 и чл. 242 от Кодекса на труда, тъй като с подзаконовия нормативен акт в тежест на председателя и членовете на комисиите се въвеждало задължение за контрол по изпълнение на собствениците на ППС за платен пътен данък, при това – без заплащане. Според жалбоподателя с приемането на изменените и допълнени разпоредби на чл. 11, ал. 3, т. 18 и чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата се прави неправомерен опит да се вменят на правните субекти нови задължения, които, доколкото са свързани с начин на плащане на данъци, са предмет на регулиране със закон.По тези доводи с жалбата е направено искане за отмяна на оспорените текстове от нормативния административен акт.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят М. Д. П., не се явява. Представлява се от адв. Ил.М., който поддържа жалбата, а по същество твърди основателност на същата, съответно – незаконосъобразност на оспорените текстове от подзаконовия нормативен акт. Иска отмяната им с произтичащите от това правни последици по съображения, изразени устно в хода по същество и в писмени бележки.

Ответникът, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, редовно призован, се представлява от юриск. Л., която оспорва жалбата като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмени бележки по същество. Твърди недопустимост на жалбата предвид недоказване от страна на жалбоподателя на наличието на пряк и непосредствен правен интерес от обжалване.По същество развива съображения за законосъобразност на атакуваните разпоредби на Наредба № Н-32/2011г. като издадени в съответствие със законовите норми на ЗМДТ и КТ.Разпоредбата на 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата осигурявала синхрон с разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ, съгласно която заплащането на пътния данък е условие за редовност при годишния технически преглед на ППС, като заплащането му се удостоверява с представянето на издаден или заверен от общината документ. По тези съображения ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага отхвърлянето й.

Жалбата е предявена срещу разпоредби от нормативен административен акт, подлежащ на оспорване и от физическо лице – собственик на МПС, което подлежи на годишен технически преглед и за ползването на което собственикът му дължи пътен данък на съответната община, с оглед на което жалбоподателят има пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Предвид горното и на основание чл. 159, ал. 5 от АПК жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на оспорване са разпоредбите на чл. 11, ал. 3, т. 18 и чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32/2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /обнародвана в ДВ бр. 104 от 27.12.2011г./ след измененията с ДВ бр. 73 от 02.09.2014г., в сила от 01.09.2014г. /Наредбата/.

С разпоредбата на чл. 11, ал. 3, нова т. 18 от Наредбата е предвидено, че информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС, с която следва да разполага всеки контролно-технически пункт, трябва да осигурява възможност за еднозначно идентифициране на документа за платен данък върху превозното средство.Текстът на чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата след процесното изменение предвижда, че при периодичния преглед на ППС, наред с другите изискуеми документи, се представя и :…” документ за платен данък върху ППС, дължим към деня на извършването на периодичния преглед на ППК съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗМДТ или документ, че са освободени от данък съгласно чл. 58 от ЗМДТ. Документите трябва да са обозначени или маркирани за еднозначно идентифициране чрез информационната система по чл. 11, ал. 3.”.

Оспорените текстове на подзаконовия нормативен акт са издадени от компетентен орган при предвидената в чл. 147, ал. 1, 5,6 и 8 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ делегация. Нормативният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с изискванията за писмена форма и е обнародван в Държавен вестник. Видно от представените по делото доказателства - публикация на проекта за наредбата в Интернет, справка за отразяване на становищата, постъпили при съгласуване на проекта за наредбата, копия от самите становища, писмо до министъра на вътрешните работи с искане за съгласуване на проекта за изменение и допълнение на Наредбата, писмо за съгласуването й от МВР - Дирекция „координация и информационно-аналитична дейност”, доклад от зам. министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и др., спазени са всички изисквания на чл. 77 от АПК, чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ).

Атакуваните разпоредби от Наредбата са постановени в съответствие с относимите законови разпоредби на ЗМДТ и ЗДвП. Съдът приема, че по отношение релевираните от жалбоподателя несъответствия на текстовете от подзаконовия нормативен акт на разпоредбите на Кодекса на труда съдът не следва да се произнася, доколкото тези несъответствия евентуално засягат правата и интересите само на председателя и членовете на комисията, но по никакъв начин не нарушават гарантирани от закона права и законни интереси на жалбоподателя. Доколкото М. П. не действа при условията на разрешена със закон процесуална субституция, то предявяването и защитата на чужди права пред съд е недопустимо.

Не е налице твърдяното от жалбоподателя приемане на атакуваните разпоредби от Наредбата в противоречие с начините и формите на плащане на пътния данък, уредени в чл. 2 от ЗМДТ. Безспорно разпоредбата на чл. 2 от ЗМДТ, освен възможността местните данъци да се плащат на каса в съответните общински администрации, предвижда и възможност за плащането им безкасово по съответната сметка. Чл. 11, ал. 3, т. 18 и чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата не са издадени в противоречие с чл. 2 от ЗМДТ, нито обезсмислят предвидените в този законов текст форми на плащане, доколкото тези разпоредби предвиждат не начина на плащане, а начина на доказване на това плащане при и по повод годишен технически преглед на ППС, и то само по отношение на един от видовете местни данъци – пътния данък.

Неоснователни са твърденията на М. П. за това, че с приемането на атакуваните разпоредби от Наредбата се крие незаконен опит на министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията с подзаконов нормативен акт да създава нови права и задължения за адресатите му, които са предмет на регулиране със закон.

Именно със закон – с разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ императивно е предвидено, че заплащането на данъка върху превозните средства / добил гражданственост като „ пътен данък”/ е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство, Не с текстовете на Наредбата, а със специалната законова норма на чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ в компетентност и задължение на председателя и членовете на Комисията е, преди провеждането на техническия преглед за ППС, да изискат документ за платен в полза на общината пътен данък. Изречение второ на чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ урежда императивно и начина, по който пред тази Комисия се удостоверява заплащането на данъка - само с представяне на издаден или заверен от общината документ. В горния смисъл оплакването за неправомерното ограничаване на установените в чл. 2 от ЗМДТ форми на плащане на местния данък е неоснователно, тъй като това ограничение е въведено със специална законова норма, а не с подзаконов нормативен акт. Пак в тази връзка следва да бъде отбелязано, че с разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата само се уточнява начина, по който плащането на данъка се удостоверява от съответната община – чрез съответен стикер за еднозначно идентифициране. Нещо повече - документ по чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата се изисква не във всички случаи, а само в случай че при автоматичната проверка не се получи потвърждение, че не се дължи данък върху ППС.

С оглед гореизложеното жалбата на М. Д. П. срещу разпоредбите на чл. 11, ал. 3, т. 18 и чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32/2011г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. трето от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Д. П. от [населено място], ЕГН [ЕГН] срещу разпоредбите на чл. 11, ал. 3, т. 18 и чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията / ДВ, бр. 104 от 27.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 99 от 14.12.2012 г., бр. 73 от 2.09.2014 г., в сила от 1.09.2014 г. /

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдебното решение, ако не е обжалвано в срок или касационната жалба или протест са отхвърлени, подлежи на обнародване в „Държавен вестник” и влиза в сила от деня на обнародването му.

Производството е по чл. 185 –чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на М. Д. П. от [населено място] чрез адв. И. М. срещу разпоредбите на чл. 11, ал. 3, т. 18 и чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, след изменението и допълнението им, направено с §3 и §7 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г./ ДВ бр. 73 от 02.09.2014г., в сила от 01.09.2014г./ С жалбата са релевирани доводи за това, че оспорените текстове на подзаконовия нормативен акт, с които се въвежда еднозначно идентифициране на платения пътен данък за ППС чрез поставянето на специален стикер върху платежния документ, обезсмислят предвидените в чл. 2 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) различни възможности за заплащане на задължението за пътен данък посредством различни касови и безкасови начини, което води до незаконосъобразност на разпоредбите като постановени в нарушение на материалния закон. При липса на връзка с автоматизираната система може да се откаже извършването на годишен технически преглед на съответното ППС неправомерно, въпреки че към момента на отказа гражданинът може да е напълно изряден и да е заплатил пътния данък към съответния общински бюджет.Атакуваните разпоредби от Наредбата били в противоречие и със законовите норми на чл. 127, ал. 1т. т.1, 4 и 5 и чл. 242 от Кодекса на труда, тъй като с подзаконовия нормативен акт в тежест на председателя и членовете на комисиите се въвеждало задължение за контрол по изпълнение на собствениците на ППС за платен пътен данък, при това – без заплащане. Според жалбоподателя с приемането на изменените и допълнени разпоредби на чл. 11, ал. 3, т. 18 и чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата се прави неправомерен опит да се вменят на правните субекти нови задължения, които, доколкото са свързани с начин на плащане на данъци, са предмет на регулиране със закон.По тези доводи с жалбата е направено искане за отмяна на оспорените текстове от нормативния административен акт.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят М. Д. П., не се явява. Представлява се от адв. Ил.М., който поддържа жалбата, а по същество твърди основателност на същата, съответно – незаконосъобразност на оспорените текстове от подзаконовия нормативен акт. Иска отмяната им с произтичащите от това правни последици по съображения, изразени устно в хода по същество и в писмени бележки.

Ответникът, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, редовно призован, се представлява от юриск. Л., която оспорва жалбата като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмени бележки по същество. Твърди недопустимост на жалбата предвид недоказване от страна на жалбоподателя на наличието на пряк и непосредствен правен интерес от обжалване.По същество развива съображения за законосъобразност на атакуваните разпоредби на Наредба № Н-32/2011г. като издадени в съответствие със законовите норми на ЗМДТ и КТ.Разпоредбата на 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата осигурявала синхрон с разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ, съгласно която заплащането на пътния данък е условие за редовност при годишния технически преглед на ППС, като заплащането му се удостоверява с представянето на издаден или заверен от общината документ. По тези съображения ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага отхвърлянето й.

Жалбата е предявена срещу разпоредби от нормативен административен акт, подлежащ на оспорване и от физическо лице – собственик на МПС, което подлежи на годишен технически преглед и за ползването на което собственикът му дължи пътен данък на съответната община, с оглед на което жалбоподателят има пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Предвид горното и на основание чл. 159, ал. 5 от АПК жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на оспорване са разпоредбите на чл. 11, ал. 3, т. 18 и чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32/2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /обнародвана в ДВ бр. 104 от 27.12.2011г./ след измененията с ДВ бр. 73 от 02.09.2014г., в сила от 01.09.2014г. /Наредбата/.

С разпоредбата на чл. 11, ал. 3, нова т. 18 от Наредбата е предвидено, че информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС, с която следва да разполага всеки контролно-технически пункт, трябва да осигурява възможност за еднозначно идентифициране на документа за платен данък върху превозното средство.Текстът на чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата след процесното изменение предвижда, че при периодичния преглед на ППС, наред с другите изискуеми документи, се представя и :…” документ за платен данък върху ППС, дължим към деня на извършването на периодичния преглед на ППК съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗМДТ или документ, че са освободени от данък съгласно чл. 58 от ЗМДТ. Документите трябва да са обозначени или маркирани за еднозначно идентифициране чрез информационната система по чл. 11, ал. 3.”.

Оспорените текстове на подзаконовия нормативен акт са издадени от компетентен орган при предвидената в чл. 147, ал. 1, 5,6 и 8 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ делегация. Нормативният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с изискванията за писмена форма и е обнародван в Държавен вестник. Видно от представените по делото доказателства - публикация на проекта за наредбата в Интернет, справка за отразяване на становищата, постъпили при съгласуване на проекта за наредбата, копия от самите становища, писмо до министъра на вътрешните работи с искане за съгласуване на проекта за изменение и допълнение на Наредбата, писмо за съгласуването й от МВР - Дирекция „координация и информационно-аналитична дейност”, доклад от зам. министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и др., спазени са всички изисквания на чл. 77 от АПК, чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ).

Атакуваните разпоредби от Наредбата са постановени в съответствие с относимите законови разпоредби на ЗМДТ и ЗДвП. Съдът приема, че по отношение релевираните от жалбоподателя несъответствия на текстовете от подзаконовия нормативен акт на разпоредбите на Кодекса на труда съдът не следва да се произнася, доколкото тези несъответствия евентуално засягат правата и интересите само на председателя и членовете на комисията, но по никакъв начин не нарушават гарантирани от закона права и законни интереси на жалбоподателя. Доколкото М. П. не действа при условията на разрешена със закон процесуална субституция, то предявяването и защитата на чужди права пред съд е недопустимо.

Не е налице твърдяното от жалбоподателя приемане на атакуваните разпоредби от Наредбата в противоречие с начините и формите на плащане на пътния данък, уредени в чл. 2 от ЗМДТ. Безспорно разпоредбата на чл. 2 от ЗМДТ, освен възможността местните данъци да се плащат на каса в съответните общински администрации, предвижда и възможност за плащането им безкасово по съответната сметка. Чл. 11, ал. 3, т. 18 и чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата не са издадени в противоречие с чл. 2 от ЗМДТ, нито обезсмислят предвидените в този законов текст форми на плащане, доколкото тези разпоредби предвиждат не начина на плащане, а начина на доказване на това плащане при и по повод годишен технически преглед на ППС, и то само по отношение на един от видовете местни данъци – пътния данък.

Неоснователни са твърденията на М. П. за това, че с приемането на атакуваните разпоредби от Наредбата се крие незаконен опит на министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията с подзаконов нормативен акт да създава нови права и задължения за адресатите му, които са предмет на регулиране със закон.

Именно със закон – с разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ императивно е предвидено, че заплащането на данъка върху превозните средства / добил гражданственост като „ пътен данък”/ е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство, Не с текстовете на Наредбата, а със специалната законова норма на чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ в компетентност и задължение на председателя и членовете на Комисията е, преди провеждането на техническия преглед за ППС, да изискат документ за платен в полза на общината пътен данък. Изречение второ на чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ урежда императивно и начина, по който пред тази Комисия се удостоверява заплащането на данъка - само с представяне на издаден или заверен от общината документ. В горния смисъл оплакването за неправомерното ограничаване на установените в чл. 2 от ЗМДТ форми на плащане на местния данък е неоснователно, тъй като това ограничение е въведено със специална законова норма, а не с подзаконов нормативен акт. Пак в тази връзка следва да бъде отбелязано, че с разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата само се уточнява начина, по който плащането на данъка се удостоверява от съответната община – чрез съответен стикер за еднозначно идентифициране. Нещо повече - документ по чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата се изисква не във всички случаи, а само в случай че при автоматичната проверка не се получи потвърждение, че не се дължи данък върху ППС.

С оглед гореизложеното жалбата на М. Д. П. срещу разпоредбите на чл. 11, ал. 3, т. 18 и чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32/2011г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. трето от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Д. П. от [населено място], ЕГН [ЕГН] срещу разпоредбите на чл. 11, ал. 3, т. 18 и чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията / ДВ, бр. 104 от 27.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 99 от 14.12.2012 г., бр. 73 от 2.09.2014 г., в сила от 1.09.2014 г. /

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдебното решение, ако не е обжалвано в срок или касационната жалба или протест са отхвърлени, подлежи на обнародване в „Държавен вестник” и влиза в сила от деня на обнародването му.