Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от кмета на община – П. чрез юриск. М. Д. срещу решение № 415 от 06.03.2015г., постановено по адм. дело № 2881 от 2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на Сдружение с нестопанска цел АСКБ „Тракиец“ – [населено място] е отменена като незаконосъобразна заповед № 14-ОА-2455/25.09.2014г. на кмета на община – П. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията на съда по прилагане и тълкуване на закона, Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Редовно призован за съдебно заседание, кметът на община - П. не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.
Ответникът по касационната жалба, Сдружение с нестопанска цел в обществена полза АСКБ“Тракиец“ – П., редовно призован, се представлява от адв.С., който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение.
Ответникът,С. „Спортен клуб Бокс и бойни изкуства „Б.“ – П., редовно призован, не изпраща представител и не представя писмено становище по съществото на спора.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното решение АС-П. е отменил заповед № 14-ОА-2455/25.09.2014г. на кмета на община – П., с която на основание чл. 50а, ал. 3 във вр. с чл. 50а, ал. 1 и ал. 4 от ЗФВС (ЗАКОН ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА) /ЗФВС/ във вр. с чл. 71, чл. 72 т. 1, чл. 73, ал. 1 и чл. 77, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ППЗФВС е одобрил Сдружение с обществено полезна дейност „ Спортен клуб Бокс и бойни изкуства „Б.“ П.“ за наемател на следния недвижим имот - публична общинска собственост, находящ се в [населено място], [улица], представляващ част от многофункционална спортна база, находяща се в сграда с идентификатор 56784.528.76.6 по КК и КР на [населено място], подробно описана в заповедта.
За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че, макар заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушения на материалния закон. Същата е постановена, след като в предходна заповед за откриване на производството по отдаване под наем на обособената част от спортната база по специалния ред на чл. 50 а от ЗФВС / т. е. без търг или конкурс/ не е посочено, че съществен критерий при определяне на предпочитания наемател е предоставянето от кандидатите на конкретно инвестиционно намерение и условията, на които то следва да отговаря.Според административния съд по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 77, ал. 2 от ППЗФВС Наред с гореизложеното, съдът е приел, че липсват мотиви защо административният орган е заключил, че С. “ Спортен клуб Бокс и бойни изкуства „Б.“ П.“ е представил финансово обезпечена инвестиционна програма с по-висока стойност за поддържане и подобрение на имота. В тази връзка съдът е приел за неоснователни развитите от административния орган/ в т. ч. и помощната Комисия към кмета на община – П./ за това, че предложените от жалбоподателя финансови инвестиции в размер общо на 81 300 лв следва да бъде намалена със сумата от 65 700 лв /работна заплата за чистачка за 10 г.; почистващи препарати, такса за охрана и обновяване на залата с два нови тепиха/, Доколкото дейностите, покриващи тази сума, макар и не дейности по подобрение, съставляват такива по поддържане на недвижимия имот по см. на чл. 77, ал. 2 от ППЗФВС.
Съдебното решение е правилно, макар и по частично различни от изложените в мотивите му съображения.
Настоящата касационна инстанция споделя развитите от административния съд съображения за неправилност на административния акт поради липса на мотиви към същия, установяващи достигнатия извод за представена от предпочетения наемател финансово обезпечена инвестиционна програма с по-висока от тази на жалбоподателя стойност за поддържане и подобрение на имота, както и разсъжденията му за това, че неправилно кметът на община – П. е намалил инвестиционното предложение на жалбоподателя със сумата от 65 000 лв, доколкото текущите разходи за заплати, препарати, закупуване на два тепиха и др. също се включват в понятието „ инвестиционната програма” по см. на чл. 77, ал. 2 от ППЗФВС, тъй като по смисъла на този текст инвестиционната програма на кандидатите включва както средства за подобрение, така и средства за поддържане на наемания имот / изключените от административния орган 65 000 лв безспорно съставляват разходи за текуща поддръжка на имота/.
Основният порок на обжалвания административен акт обаче се изразява в липсата на мотиви в него защо кметът на община – П. приема, че следва да се премине към оценка на финансово обезпечените инвестиционни програми на двамата кандидата за наематели на имота, т. е. защо приема, че кандидатите са поставени при равни други условия, без да обсъди наличието или липсата на първата хипотеза на чл. 77, ал. 2 от ППЗФВС, която по закон изключва приложението на втората, а именно : дали някой от кандидатите не упражнява спорта, за който е предназначен, конструиран и предназначен отдавания под наем имот. Още в жалбата пред административния съд С. АСКБ“Тракиец“ – [населено място] твърди, че отдаваният под наем недвижим имот, предмет на атакуваната от него заповед, е предназначен и конструиран за спортна зала за борба, за упражняването на какъвто спорт е лицензиран този кандидат. Като не е изложил съображения за това, за какъв спорт е предвиден, конструиран и предназначен имотът-предмет на отдаване под наем и дали някой от кандидатите не упражнява този вид спорт, административният орган е издал един немотивиран акт, което от своя страна води и до постановяването на акта в противоречие с материалния закон.
С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като правилно, включително и по допълнително развитите от ВАС съображения, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 415 от 06.03.2015г., постановено по адм. дело № 2881 от 2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението е окончателно.