Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Ш. А., гражданин на П., против решение № 2020 от 26.03.2015 г. постановено по адм. дело № 224 по описа за 2015 г. на Административен съд София-град с доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици.

Ответникът по касационната жалба - Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез юрисконсулт С., в открито заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Ш. А., гражданин на П., против решение № 7433 от 28.10.2014 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 77, ал. 3 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) производството по предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е прекратено. Решението е връчено лично срещу подпис на чужденецът в присъствието на преводач на 08.12.2014 г.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорвания акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и е съобразено с целта на закона.

От фактическа...