Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Адиминстративнопроцесуалния кодекс(АПК).Образувано е по касационната жалба на кмета на Р. "П. " - [община] против решение № 732/27.03.2015 г. по адм. дело № 3983/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена негова Заповед № 647/27.11.2014 г. за изземване на имот частна общинска собственост, представляващ идеални части от ПИ с № 10135.2575.810, по КК на [населено място],кв. В. върху който в североизточната част е разположен временен обект павильон със застроена площ от 113.68 кв. м.

В касационната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. Възразява се против извода на съда, че административния орган не е спазил разпоредбата на §17, ал. 1 от ДР на на ЗУТ за издаване на заповеди за премахване на основание чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ. Посочва се, че ползването на повече от 10 години на павильона не дава права на ответника върху процесния имот предмет на изземване.Възразява се и против незачитането от страна на съда на доказателствената сила на АЧОС № 4426/29.05.2007 г., установяващ правото на собственост на общината върху имота.Към касационната жалба е представен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж на името на В. - М "О..

Ответната страна - Руси П. Р. в писмено становище - отговор на касационната жалба счита същата за неоснователна.Твърди, че безпорно е доказано ползването и владеенето на постройката на годно правно основание повече от 10 години, а от друга страна е представен договор за наем и акт за узаконяване, които са издадени от общинската администрация и установяват основанието на което ползва имота.

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество дава мотивирано заключение за основателност на касационните възражения. Според прокурора, първоинстанционното решение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил,...