7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 553

гр.София, 06.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 2786 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. С. С. против решение № 252 от 15.05.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело № 191 по описа за 2024 г. на Врачанския окръжен съд, II-ри въззивен граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение № 105 от 06.04.2023 г. по гр. д. № 890 по описа за 2022 г. на Козлодуйския районен съд, III-ти състав, в частта за отхвърляне на предявените от касатора против Областна дирекция на МВР - Враца (ОДМВР - Враца) иск с правно основание чл. чл.179, ал.4 от ЗМВР за заплащане на сумата 5 169 лв., представляваща допълнително възнаграждение за периода 15.07.2019 г.- 15.07.2022 г. и мораторна лихва в размер на 687,92 лв. върху главницата.

Касаторът твърди, че решението на Врачанският окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т. 3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е органът по назначаването на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да уведоми и запознае подчинените си служители с критериите, по които определя и изплаща допълнително възнаграждение на служителите и ако има такова задължение, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на това възнаграждение в пълен размер за конкретния период?

2. Може ли в договор по чл. 92, ал. 1 от ЗМВР и в приложенията/анексите към него/ възложителят и изпълнителят да се договорят и да въведат неизгодни условия за изплащане на основни или допълнителни месечни възнаграждения на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и ако нямат това право, това договаряне и въвеждане влече ли след себе си задължение за изплащане на тези възнаграждения в пълен размер?

3. Имат ли право държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да се запознаят с критериите, по които се определят основните и допълнителните им месечни възнаграждения и ако имат това право, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на това възнаграждение в пълен размер?

4. Имат ли право държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да участват чрез възражения и обжалване в процедурите по текущо определяне на техните допълнителни възнаграждения, когато това определяне произтича от преценката на административен или друг орган, а не от нормативен акт?

5. Длъжен ли е органът по назначаването да мотивира решенията си, с които определя допълнителни възнаграждения по чл. 6, б. г. от РМС 282/94 г. или е достатъчно да се позове на решение, взето въз основа на немотивирано предложение за определяне на тези възнаграждения? Ако е налице такова задължение, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на това възнаграждение в пълен размер?

6. Имат ли постоянен характер допълнителните възнаграждения в колона 5 от Приложение 4 „Ценово предложение“ към действащите към процесния период Договори за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества“ на АЕЦ Козлодуй“ между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и ОДМВР – Враца, съответно Договор № 870000013/12.06.2017 г. и Договор № 816000027/20.05.2021 г.?

ОДМВР – Враца оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, както и касационната жалба по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Въззивният съд е приел установено, че за процесния период 15.07.2019 г. - 15.07.2022 г. страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът Ц. С. е заемал длъжността старши полицай в сектор „Охранителна полиция” в РУ АЕЦ Козлодуй към ОДМВР - Враца и е имал статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1-во от ЗМВР. За същия период ищецът получавал допълнително възнаграждение по силата на Решение № 282 от 15.07.1993 г. на Министерски съвет и договори за охрана на стратегически обект „АЕЦ Козлодуй” ЕАД. Спорът между страните е свързан с дължимостта на разликата между полученото допълнително възнаграждение и пълния размер, който според ищеца С. възлиза на 70% от минималната работна заплата на основание по т. 6, б. „г“ от РМС № 282/15.07.1993 г. Общо изплатената на ищеца сума за исковия период е 8 030,82 лв., като сумите за всеки месец са в размер на 60% от договорения максимален размер според броя отработени от ищеца дни, с изключение на месец 06.2020 г. – 100 %, когато ищецът е награден, и месец 02.2022 г. – 40%, когато ищецът е наказан. При размер на възнаграждението 70% от МРЗ дължимата сума на ищеца възлиза на 13 200,34 лв. Разликата между тази сума и изплатената е 5 169,52 лв. Чистата сума за получаване след облагане с дължимия доход върху физическите лица е 4 652,57 лв. Съдът обаче приел, че на ищеца не се дължи допълнително възнаграждение в размер 70 % от МРЗ. Посочил, че в т. 1 от РМС № 282/15.07.1993 г. АЕЦ Козлодуй е определена като обект с особен статут на защита, по отношение на който да се прилагат засилени мерки за сигурност, а в т. 4 е посочено, че режимът и наблюдението на зоната се осъществява от службите Национална сигурност, Национална полиция, Национална противопожарна охрана и Гранични войски на МВР с личния състав, обезпечаващ защитата на АЕЦ Козлодуй. В т. 6 е предвидено, че председателят на надзорния съвет на НЕК ЕАД трябва да възложи на управителя на АЕЦ Козлодуй права и задължения, сред които: по б. в - да прави предложения до МВР за налагане на дисциплинарни наказания на служители от полицейския и противопожарния състав, допуснали нарушения, както и да поощрява служителите на МВР при изпълнение на възложените им защитни дейности; по б. г - да осигурява средства за допълнителни възнаграждения на служителите на МВР, участващи пряко в осъществяване защитните действия на централата, които да се определят за отделните длъжности и работни места по реда и условията на Наредбата за комплексно оценяване условията на труд.

Т. Н. за комплексно оценяване условията на труд е била приета въз основа на ПМС № 169/28.08.1991 г. и касае оценяване условията на труд в зависимост от влиянието им върху здравето и работоспособността на работника или служителя, като комплексната оценка служи за определяне размера на допълнително трудово възнаграждение в зависимост от условията на труда. Предвиденото в т. 6, б. ”г” РМС 282/ 1993 г. допълнително възнаграждение е било без пряка връзка с трудовото представяне на служителите на МВР, а е било свързано единствено с условията на труд, при които те работят в АЕЦ Козлодуй. Според ищеца това възнаграждение следва да бъде разглеждано като такова с постоянен характер, което е обусловено от евентуалните рискове за здравето и работоспособността на служителите на МВР, възникващи от специфичните условия на труд в централата. От 31.03.2006 г. Наредбата за комплексно оценяване условията на труд била отменена, а с ПМС № 235/31.07.2014 г. е предвидено, че за работа в среда на йонизиращи лъчения на работещите в АЕЦ Козлодуй служители на МВР се дължи допълнително възнаграждение от 60,00 лв. по чието изплащане не се спори по делото. Ето защо при възприемане на посоченото от ищеца основание по т. 6, б. ”г” РМС № 282/1993 г. исковата претенция за присъждане на допълнително възнаграждение се явява неоснователна според въззивния съд. Тя е неоснователна и ако е се базира на т.6, б. в от РМС № 282/ 1993 г., която предвижда заплащане на поощрения на служителите на МВР при изпълнение на възложените им защитни дейности. В чл.92, ал.1, т.1 от ЗМВР е предвидено, че МВР въз основа на сключен договор със заинтересованите лица може да осъществява охрана от полицейски органи, включително със сигнално-охранителна и друга техника, на стратегически обекти от значение за националната сигурност. АЕЦ Козлодуй ЕАД е такъв обект и между дружеството, като възложител, и ОДМВР - Враца, като изпълнител, са сключени договори от 12.06.2017 г. и 21.05.2021 г., по силата на които възложителят възлага и заплаща, а изпълнителят приема да изпълни охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на АЕЦ Козлодуй чрез РУ АЕЦ Козлодуй. В чл. 4. 1. 6 на всеки от договорите е уредено, че резултатите от защитната дейност по договора и личният принос на служителите се преценяват ежемесечно от работна група, определена от ръководителите на страните, за което се изготвя протокол, който се утвърждава от директора на ОДМВР-Враца и изпълнителния директор на АЕЦ Козлодуй ЕАД. В протокола работната група предлага допълнителни възнаграждения на служителите на изпълнителя, участващи пряко в осъществяване на защитните дейности на АЕЦ Козлодуй ЕАД, в следните размери: за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на длъжността инспектор, старши инспектор и главен инспектор: до една минимална работна заплата за страната; за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на длъжността младши експерт: до 80 % от минималната месечна работна заплата за страната; за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на длъжността младши инспектор: до 70 % от минималната месечна работна заплата за страната; за служители по трудово правоотношение, с наименование на длъжността младши специалист и системен оператор: до 60 % от минималната месечна работна заплата за страната. Във вътрешни правила за определяне размера на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по РМС № 282/1993 г., утвърдени от изпълнителния директор на АЕЦ Козлодуй ЕАД, е предвидена процедура по ежемесечното определяне на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР според личния принос на всеки служител в защитната дейност за съответния месец. Въззивният съд е счел, че претендираното от ищеца допълнително възнаграждение е в пряка връзка със служебното представяне на служителите на МВР и основанието за дължимост на е по чл. 179, ал. 4 ЗМВР, вр. т. 6, б. в РМС № 282/1993 г. - поощрение на служители на МВР за положен труд по охрана на АЕЦ Козлодуй. Служебното правоотношение между страните по делото и облигационно правоотношение между ответника и АЕЦ Козлодуй ЕАД, произтичащо от сключени помежду им договори за охрана от полицейски органи, имат самостоятелен характер, но той е относителен, тъй като компонент от общата цена по договора за охрана, която възложителят дължи на изпълнителя, е възнаграждението за служителите на МВР, осъществяващи тази охрана. Това възнаграждение се определя от министъра на вътрешните работи в утвърдена от него Таблица за средномесечна цена на услугата за охрана на обекти, извършвана от полицейските органи по чл. 92, ал. 1 ЗМВР, и залегнало в к4 на Приложение № 4 към договора - Ц. таблица. В к5 на същото Приложение № 4 като част от цената на услугата е посочено допълнителното възнаграждение по РМС № 282/1993 г. Следователно дължимите възнаграждения на служителите на МВР представляват част от цената на услугата, която АЕЦ Козлодуй ЕАД дължи на ОДМВР - Враца, но задължено лице за изплащане на дължимите възнаграждения на ищеца е ОДМВР - Враца. Предвидените в договорите между него и „АЕЦ Козлодуй“ допълнителни възнаграждения на служителите на изпълнителя, участващи пряко в осъществяване на защитните дейности на АЕЦ Козлодуй ЕАД, нямат минимално определен, а само максимално определен размер като процент от минималната работна заплата за страната. Същото е прието във Вътрешните правила.

Определянето на индивидуалните допълнителни възнаграждения на служителите на МВР е уредено в раздел 6 от Правилата, според чл. 6.1 от които за изпълнение на основните си задължения и дейности, служителите на МВР, включително началниците на съответните подразделения, получават индивидуални допълнителни възнаграждения в размер на 60% от договорения максимален размер за всеки договор с определеното подразделение на МВР, за съответната длъжност. Неоснователно ищецът претендира, че ежемесечно му се дължи максималният размер от 70% от МРЗ за страната. Претендираното допълнително възнаграждение представлява поощрение на служители на МВР за положен труд по охрана на АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и зависи от служебното представяне на всеки служител. Няма нормативна уредба, която да определя минимална или максимална граница на възнаграждението, размерът и критериите за изчисляването му са уговорени между субектите на правоотношението по чл. 92, ал. 1 ЗМВР. В договорите между тези субекти не са предвидени минимални размери на допълнителното възнаграждение, в които да бъде изплатено задължително, нито пък се съдържа уговорка, че допълнителното възнаграждение следва да бъде плащано на всеки служител винаги в уговорения максимален размер. С. В. правила всеки служител получава 60% от посочения в договора според заеманата от него длъжност максимален размер на допълнителното възнаграждение за действително отработеното от него време за съответния месец. Крайният размер на допълнителното възнаграждение е резултат на оценка на резултатите от служебното представяне на всеки отделен служител на МВР. На ищеца било начислено и изплатено допълнително възнаграждение съгласно приетите Вътрешни правила, като конкретният размер е определен според броя отработени дни за всеки месец и след спазване на предвидената в Правилата процедура и той няма вземане за претендираната в производството разлика.

От анализа на мотивите на въззивния съд не се установяват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Решаващите съображения за отхвърляне на исковата претенция се свеждат до това, че ищецът претендира не допълнително възнаграждение, а поощрение, предвидено в т. 6, б. „в“ РМС 282/1993 г.; че размерът на това поощрение не е нормативно определен; че начинът на определяне и неговият максимален размер (но не и минималният) са определени с договори, по които ищецът не е страна, както и във Вътрешни правила, издадени от трето лице; че е спазена процедурата, предвидена в Правилата при определяне на размера на поощрението и ищецът е получил всичко, което му се дължи. Повдигнатите в изложението въпроси не обуславят тези изводи, при които въззивният съд е отхвърлил иска, и затова не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е давал разрешение на въпросите дали органът по назначаването е длъжен или не да уведоми и запознае подчинените си служители с критериите, по които определя и изплаща допълнително възнаграждение. Не е приел в мотивите си, че възложителят и изпълнителят по договори за охрана могат да се договорят и да въведат неизгодни условия за изплащане на основни или допълнителни месечни възнаграждения на държавни служители в МВР. Съдът не е обсъждал и въпроса, имат ли право държавните служители в МВР да се запознаят с критериите, по които се определят основните и допълнителните им месечни възнаграждения и да участват чрез възражения и обжалване в процедурите по текущо определяне на техните допълнителни възнаграждения. Няма произнасяне и по въпроса, длъжен ли е органът по назначаването да мотивира решението си, с което определя допълнителни възнаграждения по чл. 6, б. „г“ РМС 282/1993 г. Съдът е приел за приложима не б. „г“, а б. „в“ от т. 6 на РМС № 282/1993 г. Що се касае до въпроса имат ли постоянен характер допълнителните възнаграждения в колона 5 от Приложение 4 към действащите към процесния период договори за охрана, съдът е приел, че сумата е плащана постоянно, но не е допълнително възнаграждение, а поощрение, свързано с представянето на служителя на МВР за съответния период. В обобщение настоящата инстанция констатира, че въпросите съдържат аргументи на ищеца, които не са изтъкнати в хода на делото преди фазата на допускане на касационно обжалване, поради което въззивният съд нито се е произнесъл, нито е бил длъжен да се произнесе по тях. Следователно формулираните въпроси са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд и по тях не може да се допусне касационно обжалване.

При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ОДМВР - Враца 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 252 от 15.05.2024 г. по в. гр. дело № 191/2024 г. на Врачанския окръжен съд, II-ри въззивен граждански състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Ц. С. С. да заплати на ОДМВР - Враца 300 /триста лева/ лв. юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.