Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - [населено място] при ЦУ на НАП и от Д. Г. Т. срещу Решение № 449 от 28.11. 2014 г., постановено по АД № 363/2014 по описа на Административен съд В. Т/АСВТ/ в съответните му части.

Касаторът – директорът на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му отменителна част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че съпоставката на приходи и разходи следва да се извършва на годишна база, а не в хронологичен порядък и размерът на доходите с неустановен произход да се формира като сума от установени в рамките на данъчната година превишения на приходите над разходите. Касаторът не споделя аргумента на съда за отмяна на Ревизионния акт/РА/ относно установените с него задължени за ДОО, ЗЗО и ДЗПО за УПФ ЗОВ за ревизирания период, предвид че нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна и няма обратно действие.

Ответникът по касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] – Д. Г. Т., не изразява становище по нея.

Касаторът – Д. Г. Т. обжалва решението в отхвърлителната му част като излага съображения за неговата неправилност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяната на съдебния акт в посочената част със законните последици. Ответникът по касационната жалба на Д. Г. Т. – директорът на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност и за правилност на решението в посочената му обжалвана част.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и същите са процесуално допустими. Настоящият касационен състав счита за неоснователно становището на прокуратурата за просроченост на касационната жалба на касатора Д. Г. Т., тъй като същия не е надлежно уведомен за първоинстанционното решение на адреса, който е посочил изрично за адрес за съобщения и призоваване в жалбата си срещу Ревизионния акт /РА/. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АСВТ е бил Ревизионен акт № 151302432/ 15.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Т., потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 181/24.04.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. В. Т. при ЦУ на НАП. След анализ на релевантните факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че събраните от органите по приходите доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, с оглед на което ревизиращите законосъобразно са приложили особения ред за облагане по аналог. След като е възпроизвел констатациите на органа по приходите и е анализирал относимите обстоятелства за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК съдът е пристъпил към излагане на своите изводи по материалната законосъобразност на акта. Приел е, че от свидителските показания на майката на ревизираното лице и С. Б. не се доказва получаването и размера на твърдените суми. Приел е също така, че от органите по приходите неправилно са определени данъчните основи по чл. 48, ал. 1 от ЗДЦФЛ, като е използвала месечна база за отчитане и съпоставка на приходите и разходите при определяне на недостига на средствата, като в тази връзка е извършил преизчисление и частично е отменил ревизионния акт. Решението е правилно.

1. Жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- [населено място] е неоснователна.

Настоящият касационен състав споделя изцяло изводите на съда, че неправилно органа по приходите е извършил съпоставка между приходите и разходите на ревизираното лице не в годишен аспект, а за точно определени дни, което е основание за ново преизчисляване на данъчната основа за облагане през ревизирания период по арг. на чл. 12, 15 и 48 от ЗДДФЛ. Следва да се посочи, че облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че към определени моменти може да се налице несъответствие между приходи и разходи. Установените укрити доходи в моментните им размери съставляват основание за извършване на облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК, но не и база за облагане. Облагането на физическите лица, съответно формирането на данъчната основа за това облагане, е годишно. Този принципен подход се потвърждава както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 ДОПК.

Досежно установените на ревизираното лице вноски за ДОО, ЗЗО и ДЗПО за УПФ решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила в тази част. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е в сила от 15.02.2011 г. тя не придава ретроактивно действие. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени правила, позволяващи прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е материалноправна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма, е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК за предишни данъчни периоди. С оглед посочените съображения, решението в тази част е правилно. 2. По жалбата на Д. Г. Т..

Ревизираното лице не е представило убедителни доказателства за произхода на средствата и съответно, не може да се приеме, че с тях е оборена констатацията на ревизиращите органи, относно наличието на обстоятелства по т. 7 на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че въпреки съображенията си срещу експертизата от ревизионното производство, жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, с които да обоснове възгледите си, включително ангажиране на съдебно-оценителна експертиза, поради което липсват доказателства опровергаващи възприетата пазарна цена на закупения автомобил. Не са налице доказателства за реално предоставяне на родителя на жалбоподателя на процесните суми. Налице е разминаване във волеизявлението на ревизираното лице относно начина на предаване на сумите – чрез паричен преводи или чрез познати. С оглед на изложеното, правилни са изводите на първоинстанционния съд и данъчния орган за превишение на разходите на ревизираното лице над доказаните приходи и източници на средства за ревизираните периоди. Правилно е определена от съда данъчната основа и данъчните задължения по ЗДДФЛ за 2007-2011 г.

По така изложените съображения, следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Не са налице твърдяните от касаторите отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Водим от горното Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 449 от 28.11. 2014 г., постановено по АД № 363/2014 по описа на Административен съд В. Т. Решението не подлежи на обжалване.