Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗРТ (ЗАКОН ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА) /ЗРТ/.
Образувано е по жалба на [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор Р. К. Р., чрез пълномощника адв. В., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № РД-12-11 от 16.06.2015 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/, с който на дружеството е определена като дължима годишна такса по чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 12, т. 2 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/ в общ размер на 10 000 лв., представляващи годишна такса за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. и за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. за надзора по спазване на заявените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. В жалбата се твърди, че АУПДВ е неправилен и незаконосъобразен, тъй като търсената такса се дължи при ползването на услугата, а в случая не е упражнявана дейност по лицензията, поради което оспорващият не е предизвиквал и действия по надзор. Допълнително се развиват съображения от пълномощника на дружеството в съдебно заседание, както и в депозираната писмена защита. Претендират се разноски.
Ответникът по оспорването – С. за електронни медии, чрез процесуален представител – юрисконсулт Г. оспорва жалбата. Иска от съда да отхвърли оспорването. Отправя искане за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение в случай на частично уважаване на жалбата.
Върховният административен съд, трето отделение в настоящия тричленен състав приема, че жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
От приетите писмени доказателства по делото се установи, че с решение № 307 от 05.08.2009 г. на СЕМ оспорващият - [фирма] е регистрирано като телевизионен оператор [фирма]. С докладна записка изх. № БФ-22-30-06-84 от 19.05.2015 г. до председателя на СЕМ, ст. счетоводител в отдел „Бюджет и финанси” е представил справка за размера на възникнали и изискуеми задължения за 2012 г. и 2014г. на регистрираните телевизионни оператори, сред които под № 12 е настоящия оспорващ. Процедурата по установяване на публични държавни вземания на доставчици на медийни услуги е стартирала с решение, взето с протокол № 13 от заседание на СЕМ, проведено на 21.04.2015 г. За процедурата е изпратено уведомление с изх. № Бф-23-23-30-06-89 от 22.05.2015 г. до оспорващия, в което е посочено, че за 2012 г. и 2014г. дължи годишна такса в размер на 10 000 лева, както следва: съгласно чл. 12, т. 2 от ТТРТД в размер на 5 000 лв. за периода 01.01.- 31.12.2012г., както и 5 000 лв. на основание чл. 7, т. 1 от ТТРТД за 01.01.- 31.12.2014г., като в 14-дневен срок от откриване на административното производство може да бъде заплатена доброволно дължимата сума. Връчването на уведомлението, видно от доказателствата по делото – известие за доставяне и бланка за доставяне на [фирма] е станало на 26.05.15г.
След провеждане на процедурата е издаден процесния АУПДВ № РД-12-11 от 16.06.2015 г. на основание чл. 166, ал. 2 във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 3, б. „б” от ЗРТ и чл. 7, т. 1, както и чл. 12, т. 2 от ТТРТ, с който е установено публично държавно вземане в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на дължимата сума. Актът е получен от дружеството на 22.06.15г.
При тези обстоятелства съдът от правна страна установи: Оспореният акт е издаден от компетентен орган, тъй като на основание чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, които са определени със специален закон. Съгласно ал. 2 на този текст, ако в специалния закон не е посочен ред и орган за установяване на публично вземане, то се установява по основание и размер с акт, който се издава по реда на АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. Съгласно чл. 98 от ЗРТ се създава фонд „Радио и телевизия” към СЕМ за финансиране на радио и телевизионната дейност. Съгласно чл. 102 от ЗРТ средствата в него се набират от изброените изчерпателно такси, а приходите от таксите се администрират от СЕМ. Следователно, съдът приема, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Спазена е процедурата по АПК за издаване на акта – неговият адресат е бил уведомен за началото на процедурата по издаването му, имал е възможност да участва в производството пред административния орган, като реализира в пълен обем правата си. Установи се от доказателствата по делото, че оспорващият не е участвал при издаването на оспорения АУПДВ, не е възразил пред административния орган по отношение на основанието и размера на търсената сума от такса.
Оспореният АУПДВ не противоречи на материалноправните разпоредби за издаването му досежно установените задължения за 2012г.. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3, б.”б” от ЗРТ, на която се основава установеното по отношение на дружеството касатор задължение за 2012г., радио - и телевизионните оператори заплащат годишна такса за надзор върху дейността на регистрирания радио - и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. С Тълкувателно решение №7/12.11.2015 г. по тълкувателно дело №5/2014 г. на ВАС е прието, че годишните такси по чл. 103, ал. 3, т. 3, б. „а” и „б” от ЗРТ за надзор върху дейността на лицензиантите, съответно регистрираните радио - и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат, освен когато лицензираният доставчик на медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и в сроковете по чл. 8, ал. 4 и 5 ТТРТД. Жалбоподателят е регистриран оператор за производство и разпространение на радио програма, за периода, за който са установени задължения по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. „б” от ЗРТ, не е заявило, права по чл. 8, ал. 4 и 5 ТТРТД, при което правилно с обжалваното решение е приета законосъобразност на спорения АУПДВ.
Относно извършеното от пълномощника на жалбоподателя позоваване на съдебна практика преди приемането на ТР №7/2015 г. на ОСС на ВАС, настоящият състав намира следното: следва да се посочи, че съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Основателна е, обаче, жалбата срещу установените с акта задължения за 2014г. По преписката е представен документ за платена на 6.01.2015г. по сметка на СЕМ лицензионна такса в размер на 5 000 лв. за радиопраграма Д. Р. Б за 2014г.. От него е видно, че за периода 01.01.- 31.12.2014г - дължимата годишна такса за осъществяване на радио услуга с национален обхват "Д. радио България" е изцяло заплатена.
Предвид горното, основателно жалбоподателят твърди, че в хода на протеклото административно производство по издаване на акта, СЕМ не е имал правен интерес да вписва задължение за 2014г. от 5 000 лв. в акта, кактово е изискването на чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК, тъй като същото е било заплатено в цялост към този момент. Възражението на ответника, че от платежното нареждане, представено по делото, не може да бъде установено за какво всъщност е преведена сумата от 5 000 лв. е неоснователно. Основанието за плащане е ясно формулирано: "Тарифа за лицензиране на радиопроглама Д. радио България" е конкретно и точно формулирано, поради което и не са били налице основания ответника да не зачете така преведената по негова сметка сума като такса за радиодейност.
По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, приема, че процесния акт следва да бъде отменен в частта, с която са установени задължения по чл. 102 от ЗРТ вр. чл. 7, т. 1 от ТТРТД за 2014г. в размер на 5 000 лв. Доколкото с акта е визиран един общ размер на задължението за двете процесни години - 2012г. и 2014г., то с настоящия съдебен акт следва да бъде отменен АУПДВ № РД-12-11 от 16.06.2015 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/, с който на [фирма] е определена като дължима годишна такса по чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 7, т. 1 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/ в размер над 5 000 лв., представляваща годишна такса за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. за надзора по спазване на заявените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема.
При този изход на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от жалбата, в размер на 523 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, РЕШИ:
ОТМЕНЯ АУПДВ № РД-12-11 от 16.06.2015 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/, с който на [фирма] е определена като дължима годишна такса по чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 7, т. 1 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/ в размер над 5 000 лв., представляваща годишна такса за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. за надзора по спазване на заявените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.
ОСЪЖДА Съвета за електронни медии, [населено място], [улица], да заплати на [фирма], представлявано от изпълнителния директор Р. К. Р., със седалище и адрес на управлениегр. С., [улица], ЕИК[ЕИК], съдебни разноски в размер на 523 /петстотин двадесет и три/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.