Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при [община], против Решение № 115/22.05.2015г., постановено по адм. дело № 69/2015 г., по описа на Административен съд С. З, с което е отменен като незаконосъобразен по жалба на И. К. П., Акт за установяване на задължение по декларация № 838/24.11.2014 г., издаден от младши инспектор "Приходи" в дирукция "Местни данъци и такси" при [община], потвърден с Решение № 10/09.02.2015 г., на Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при [община]. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, същественши нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитирания административен акт бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът - И. К. П., с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд С. З е отменил като незаконосъобразен Акт за установяване на задължение по декларация № 838/24.11.2014 г., издаден от младши инспектор "Приходи" в дирукция "Местни данъци и такси" при [община], потвърден с Решение № 10/09.02.2015 г., на Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при [община]. За да посдтанови този резултат съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за надлежно прекратяване на Ж. "Ш." и за снабдяване на жалбоподателя И. К. П. с нотариален акт за собственост, поради което последния няма качество на данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ. Подаването на декларация, без да са налице предптоставките на чл. 11, чл. 15 и чл. 64 от ЗМДТ - лицето да е собственик, ползвател или концесионер, не може да породи за декларатора задължения за заплащане на данъци и такса битови отпадъци. Решението е правилно.

Правилно съдът е приел, че не са представени доказателства за надлежно прекратяване на Ж. “Ш.“, от което следва, че ответникът по касация няма качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ - в производството по делото нито се твърди, нито се доказва нотариалния акт за процесния имот да е издаден на ответника по касация и Ж. безспорно не е прекратена. Правилен е и изводът на съда за отмяна на акта и поради неправилното тълкуване и прилагане от страна на общинската данъчна администрация на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ по отношение на началния момент на данъчно облагане на новопостроени сгради. В конкретния случай не се установява по категоричен начин наличието на второто условие на посочената законова разпоредба - ползване на притежаваните от ответника по касация недвижими имоти за относимия период, за който са начислени задълженията. За да е налице посочената хипотеза, е необходимо реално да е започнало ползването, като този факт подлежи на доказване от данъчния орган, за което са дадени изрични указания от съда с разпореждане от 08.04.2015г. Представената от административния орган информация от [фирма] район К. за открита партида на името на ответника по касация не сочи на доказано ползване, тъй като липсват данни за отчетено потребление. Регистрирането на ответника по касация по постоянен адрес, съвпадащ с административния адрес на имота, за който са начислени данък върху недвижимия имот и такса битови отпадъци, не доказва категорично ползване, тъй като се различава от настоящия адрес.

По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. З съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 115/22.05.2015г., постановено по адм. дело № 69/2015 г., по описа на Административен съд С. З. Решението е окончателно. Особено мнение: