Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД"ИН"), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 267 от 12.02.2015 г., постановено по адм. д. № 2505 по описа за 2013 г. на Административен съд – Бургас (АСБс), в частта, с която ГД“ИН“ е осъдена да заплати на Б. М. сума в размер на 1500, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещение в Затвора Б., което не отговаря на изискванията за осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода за периода 24.03.2009 г. – 09.10.2013 г., ведно със законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на обезщетението.
В касационната жалба се поддържа, че решението предмет на контрол, в обжалваната част е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдът не е преценил доказателствата и това, че не са налице предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) за ангажиране отговорността на ГД"ИН". Твърдените вреди не са доказани от М., чиято е била доказателствената тежест. Оспорва, че съществува нормативно изискване за осигуряване на течаща вода и санитарен възел във всяка килия, отговорността на ГД"ИН" за съществуващите в Затвора Б. условия и периода, за който са присъдени вредите. Съдът не е изложил мотиви за това как и от каква база е изходил с оглед определяне размера на обезщетението. Въз основа на изложеното се иска отмяната на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск, а при условията на евентуалност редуциране на присъденото обезщетение до минимален размер. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание пред настоящия съд...