Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. В. Д. от [населено място], против Решение № 1504/12.03.2015 г., постановено по адм. дело № 11598/2014 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 14 - 4332 - 003138/13.10.2014 г., издадена от Зам. началник отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която му е наложена принудителна администпративна мярка по чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) "изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът - Заместник-началник на отдел "Пътна полиция" - СДВР, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на П. В. Д. срещу Заповед № 14 - 4332 - 003138/13.10.2014 г., издадена от Зам. началник отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която му е наложена принудителна администпративна мярка по чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата "изземване на свидетелството за управление на...