Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на К. П. С. от [населено място] против решение № 210 от 15.05.2015 г. по адм. дело № 289 по описа за 2015 г. на Административен съд - В. Т, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 110001 / 05.01.2015 г. на ТД на НАП В. Т., потвърден с решение № 146 / 02.04.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. Т., с определени задължения за здравноосигурителни вноски в общ размер на 628.80 лв. и лихви в размер на 171.73 лв. за периоди от 01.01.2009 г. до 31.05.2010 г., от 01.03.2012 г. до 31.05.2012 г. и от 01.10.2012 г. до 31.07.2014 г.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ("ОДОП") – В. Т. при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – В. Т е ревизионен акт № 110001 от 05.01.2015 г., издаден от началник отдел „Услуги за клиенти” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 146 от 02.04.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" В. Т.,...