Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница В. срещу решение № 2846/12.12.2014 г., постановено по адм. дело № 3173/2014 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отменена Заповед № ЗМ-2000-664/30.07.2014 г. на Началника на Митница - В..

Релевират се подробно развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира за отмяна на обжалваното съдебно решение.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

С оспорената пред АС-Варна заповед на ответника по касационната жалба е наложена принудителна административна мярка - запечатване за срок от един месец, на обект – пункт за вторични суровини /пластмаса и хартия/, находящ се в [населено място], [улица] и е забранен достъпа до обекта, на основание чл. 124б, ал. 1-5 и чл. 124в, ал. 1-3 ЗАДС.

За да отмени обжалваната заповед първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с реквизити съобразно изискванията на чл. 59 от АПК. Но съдът е приел, че от представените в административната преписка и събраните в хода на съдебното производство доказателства не се установява по категоричен начин, че принудителната административна мярка е насочена правилно към обекта. Прието е също така, че митническият орган неправилно е определил субекта на нарушение - дружеството вместо физическото лице....