Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Н. И. Н. от [населено място], срещу решение № 14101 от 22.12.2015 г. по адм. д. № 14499/2014 г. по описа на тричленен състав на Върховния административен съд - V отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и на оспореното решение на министъра на вътрешните работи.

Ответникът - министъра на вътрешните работи, не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Н. И. Н. срещу решение № 812100-17604 от 13.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.

Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост.

Предметът на спора по първоначалното дело се е формирал по отказа на министъра на вътрешните работи да заличи личните данни на Н., въведени във връзка със ЗМ № 216 от 18.02.2003 г. по описа на сектор „Противодействие на икономическата престъпност” при ОДМВР - [населено място]. В останалата му част административният акт е благоприятен за лицето. По делото не е било спорно, че данните са във връзка с извършено от Н. престъпление по чл. 244, ал. 2 във връзка с чл. 244, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 и чл. 31, ал. 2 НК, за което лицето е признато за виновно и му е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, с...