Производството е по чл. 208 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).
Образувано е по касационна жалба на И. Й. Г., понастоящем в Затвора в [населено място],против решение № 679 от 10.02.2015 г., постановено по адм. д. № 9095/2014г. по описа на Административен съд – София-град.От съдържанието на жалбата се извличат доводи, че е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 209, т. 3 АПК.Счита, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 41 от НК,където е въведено задължение за администрацията на затворите да осигуряват работа на лишените от свобода лица. Поискано е да бъде отменено със съответните законови последици.
Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез юрк.Л.,оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна.
Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С посоченото решение е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, искът на И. Г. против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ - [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв.,произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на ответника, изразяващи се в непредоставяне на възможност(което задължение им е вменено от закона) да полага труд съобразно здравословното му състояние за период от 5 дни считано от 19.08. 2014г. ведно със законната лихва, както и сумата от 11, 29лв. неплатено възнаграждение за два работни дни.В съдебно заседание поддържа, че незаконосъобразните действия и бездействия са свързани с това, че не му е осигурявано правото да полага труд съгласно чл. 41, ал. 1 от НК, съпътстващо изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“, така, че да може с положения труд да се намали срока на наказанието му.
За да отхвърли предявеният от И. Г. иск, съдът е приел, че по делото не е установена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно – наличие на, незаконосъобразно действие или бездействие на орган при упражняване на административна дейнос така както се твърди в исковата молба.Също така ищецът не е доказал по безспорен начин и реално причинени вреди за претендирания периорд от 19.08.2014г. до 26.08.2014г., които да са пряка и непосредствена последица от твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган или длъжностно лице, респективно не се е установила и третата, основна предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ.По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е у сатовено, че макар и със закъснение възнограждението от 11.69лв му е изплатено за положения труд от 2 работни дни. Решението е правилно.
Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки:незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна.
В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди в размер на 500 лв. и имуществени -11.69 лв. неизплатено възнаграждение, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на ответника, изразяващи се в непредоставяне на възможност да полага труд и спирането му от работа и неизплащане на изработено възнагреждание.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че Г. не е успял да се справи с доказателствената тежест по установяване на основателността на иска.В конкретния случай е установено, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия от страна на длъжностни лица от ответника - ГД ”ИН”,изразяващи се в неосигуряването му на правото да полага труд с цел да намали срока на изтърпяваното от него наказание т. е Г. не е успял да докаже наличието на която и да е от кумулативните предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ.
Безпорно е установено, че ищецът не е с добро здравословно състояние - 60 % намалена трудоспособност, установена с експертно решение и работата която трябва да му бъде подсигурена следва да е съобразена със здравословното му състояние.По негово желание е осъществявал работа по почистване на мебелен цех, но е работил 4 дни и е преустановил работа поради ниско заплащане от 11, 69 лв.Направил е признание относно предявения иск за имуществени вреди, че сумата е изплатена макар и със закъснение. С оглед на установеното правлино е прието, че предявения иск за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди по реда на ЗОДОВ за посочения период в исковата молба се явява неоснователен и недоказан.
Според разпоредбата на чл. 41 от НК на която се позовава ищецът, изтърпяване на наказанието се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.Според НК това е мярка за превъзпитание и образование на осъдените лица, като положения труд се зачита също за намляване на срока на наложеното наказание.Разпоредбите на чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 64 от ЗИН отм. и чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС,са норми, които уреждат правото на лишените от свобода да полагат труд.
С горецитираните норми се регламентира само правото на лишените от свобода да им се осигурява по възможност подходяща работа, което право се удовлетворява/реализира по възможност, но не се предвижда задължение за длъжностните лица безусловно да гарантират това право.Оттук съответно следва обоснован извод, че не е налице твърдяното от Г. незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от затворническите администрации, тъй като приложимите нормативни актове не изискват безусловно задължение на административния орган да осигури работа на лишените от свобода лица.
Анализирайки и оценявайки правилно фактите по делото законосъобразни са изводите на съда за недоказаност на твърдените от Г. вреди.
Затова следва да се приеме, че правният извод на съда, че ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ е законосъобразен и обоснован.
Оспореното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила.
Водим от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховен административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №679 от 10.02.2015 г., постановено по адм. д. № 9095/2014г. по описа на Административен съд – София-град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Особено мнение: