О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 470

гр.София, 04.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. №2268 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. Д. срещу решение №43 от 28.2.2024 г., постановено по в. гр. д. №440 по описа за 2023 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №260012 от 12.10.2023 г. по гр. д. №2884 по описа за 2020 г. на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора против Прокуратурата на Р. Б. частично предявен иск за заплащане на 50 000 лв. обезщетение за имуществени вреди с пълен размер от 425 000 щатски долара, причинени от изгубена научна разработка, съхранявана на мобилния телефон на ищеца, иззет и невърнат от разследващите органи по НАХД № 525/2018 г. на Бургаския районен съд.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е евентуално нищожно, неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл. 281, т.1 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. За положителните задължения на прокуратурата при иск по чл.5 от КЗПЧОС, когато става въпрос за твърдяна намеса в притежания на частни лица по чл.1 от Протокол № 1-граждански производства срещу прокуратурата считат ли се за достатъчни за изпълнение на тези задължения, при условие че гражданският иск има разумна перспектива за успех и че тази перспектива не е по някакъв начин застрашена от липсата на ефективно наказателно разследване в тази насока? Отговаря ли прокуратурата за вреди, причинени при твърдение за наличие на цифрови данни/интелектуална собственост/ в иззет и държан телефон като веществено доказателство в хода на досъдебно производство, когато не е извършено адекватно разследване по тези твърдения?

2. Длъжен ли е въззивният съд да осъществи контрол върху действията на прокуратурата при обработване на цифрови данни от иззет носител на информация-в случая телефонен апарат-дали тя е свързана с престъплението и върната ли е на собственика?

3. Длъжен ли е националният съд да следи служебно/да извърши надлежен контрол върху действия на разследващите органи по защита правото на информираност на обвиняемия в наказателния процес, ако това има връзка със загубата на цифрови данни от иззети носители на информация?

4. Дали свалянето на цифрови данни представлява претърсване и изземване по НПК? Относно съдържанието на понятието противоправни действия в хипотеза на непредприети от страна на компетентните органи действия по реда на чл.109-113 НПК, за които може да се претендира обезщетение.

5. Длъжен ли е въззивният съд да предостави на ищеца-въззивник поискан от него достъп до информацията от ДВД диск, за който се твърди, че е записана лична негова информация с оглед правото му на защита и равенство на страните?

6. Годни и допустими ли са за изясняване на фактическата обстановка и доказване на иск по ЗОДОВ доказателства, събрани в хода на наказателното производство?

7. Съдът следва ли да взема предвид в решението си конкретни обстоятелства, които не са сочени от страните и не са изследвани и установени в производството по делото, а съдът ги приема за общоизвестни факти-например решение на ЕСПЧ, решение на СЕС, общодостъпна информация за размера на паметта на телефонния апарат?

Прокуратурата на Р. Б. застъпва становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Касаторът е изложил в исковата молба, че в хода на образувано срещу него досъдебно производство е бил отнет мобилният му телефон, в който се е съдържала информация за негова научна разработка на стойност 425 000 долара. Производството е завършило с решение по АНД № 525/2018 г. на Бургаския районен съд, с което е бил признат за виновен, бил е осъден на глоба от 1000 лв. и телефонът е бил иззет в полза на държавата. Информацията за научната разработка, която няма отношение към производството, не му е била върната и е била изгубена, в резултат на което той е претърпял имуществени вреди-загуба на интелектуален продукт на стойност 425 000 щатски долара. Ето защо е предявил срещу Прокуратурата на Р. Б. частичен иск за обезщетяване на тези вреди в размер на 50 000 лв.

В отговора на исковата молба Прокуратурата на Р. Б. е оспорила предявения иск. Посочила е, че липсват доказателства за наличието на научна разработка, находяща се в паметта на телефона.

Бургаският окръжен съд е констатирал, че по НАХД № 525/2018 г. на Бургаският районен съд касаторът е бил признат за виновен за това, че на 25.11.2015 г. в [населено място] е предал на два телефона неверни повиквания за тревога, като за извършеното е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и на основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК мобилният му телефон е бил иззет в полза на държавата. Телефонът е бил продаден на търг и разпитаният като свидетел купувач не може да си спомни какво е станало с апарата. В предварителното производство информацията от телефона е била записана на ДВД диск, в който не се съдържа твърдяната от ищеца информация за негова научна разработка. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е достигнал до извода, че искът е неоснователен. На първо място е счел, че разследващите органи не са нарушили разпоредбите на чл.110 и чл.111 от НПК, които са свързани с описване, фотографиране и прилагане на веществени доказателства по делото и тяхното пазене. На второ място касаторът не е доказал твърдението си, че в паметта на телефона се е съхранявала негова научна разработка за методика за оползотворяване на твърди отпадъци чрез съутаяване на зол-гел. Той е участвал в научен екип, който е работил по въпросната тема, но не е доказано, че е съхранявал в паметта на телефона именно такава разработка, тъй като не е налична върху диска, на който е била свалена информацията от телефона. Ето защо първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск.

Бургаският апелативен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, възприемайки съображенията за недоказаност на наличие на научна разработка в паметта на иззетия телефон и на допуснати нарушения от разследващите органи на правилата за изземване и съхраняване на доказателствата.

Решението на Бургаския апелативен съд е постановено в писмена форма от надлежен състав в правораздавателната власт на органа, поради което не е нищожно. Решението не е и очевидно неправилно, тъй като от съдържанието не се констатира прилагане на закона в неговия обратен, противоположен на вложения в правната норма смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена разпоредба или груби нарушения на правилата на формалната логика. Не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и по посочените от касатора въпроси. Не се констатира въззивният съд да се е произнесъл по неясно формулирания първи въпрос, както и по втория въпрос, по които се твърди противоречие с решения на ЕСПЧ. Цитираните от касатора решения нямат връзка с предмета на спора, тъй като се отнасят до необосновано задържане под стража /дело П. и П. срещу България от 24 юни 2014 г./ и поверителност на конфиденциални данни, отнети при обиск/ дело „С. срещу България“ от 16.11.2021г./. В настоящия случай не е установено от фактическа страна наличието на интелектуална собственост в носител на информация, който да е бил отнет от органите на предварителното производство.

При разрешаването на третия въпрос не се констатира и няма как да е налице противоречие между даденото от въззивния съд разрешение и т.2 от решението на Съда на ЕС от 5 юни 2018 г. което се отнася до правото на информация относно обвинението. Според тази точка 2 от решението на СЕС член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство трябва да се тълкува в смисъл, че допуска подробна информация относно обвинението да бъде предоставена на защитата след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на пренията пред него, или, когато така предоставената информация впоследствие е изменена, след началото на тези прения, но преди съвещанието, при условие че съдът вземе всички необходими мерки, за да гарантира спазването на правото на защита и справедливия процес. Спорът по настоящото дело не е свързан по никакъв начин с правото на касатора да бъде информиран относно обвинението. Твърдението на касатора е за изгубени от органите на предварителното производство данни, съдържащи се в отнет телефонен апарат, а не за липса на информация за повдигнатото обвинение.

Даденият от въззивния съд отговор на четвъртия въпрос на касатора не противоречи на решение № 136 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 501/2019 г. на III ГО на ВКС, нито на решение №16 от 2.3.2021 г. по гр. д. № 2020 г. на VI ГО на ВКС. В първото решение е прието, че са противоправни деянията на органи на предварителното производство, които не са съхранили и опазили иззетите веществени доказателства, а във второто, че трябва да се спазват принципите на пропорционалност и справедливост в предварителното производство. В настоящия случай изобщо не се установява наличието на твърдяната от касатора информация в иззетото веществено доказателство, за да може да се преценява дали органите на предварителното производство противоправно не са съхранили тази информация и не са спазили принципите за пропорционалност и справедливост.

Във въззивната си жалба М. Д. се е оплакал, че му е бил отказан достъп до ДВД диска, на който е била свалена информацията от мобилния телефон и е поискал по делото да бъде приложено АНД №525/2018 г. на Бургаския районен съд с намиращите се в него веществени доказателства, включващи този диск и вероятно в тази връзка са формулирани петият и шестият въпрос. Съобразявайки оплакването и доказателственото искане, Бургаският апелативен съд е изискал и приел като доказателства по делото АНД № 525/2018 г. на Бургаския районен съд. Следователно на касатора е бил предоставен достъп до информацията от ДВД диска, не е било накърнено правото му на защита по гражданското дело и е спазен принципът на равенство на страните/пети въпрос/. Приемайки доказателствата по наказателното дело и ползвайки събраните по него веществени и писмени доказателства, въззивният съд е разрешил шестия въпрос в съответствие с трайната практика, формирана още от Върховния съд/ решение № 525/1978 г. на I ГО, решение №2221/1975 г. на I ГО, решение 670/1982 г на I ГО и др. В решенията е изяснено кои доказателства, събрани в наказателното производство, могат да се ползват в гражданския процес/писмени и вещни доказателства и кои не /експертизи и свидетелски показания/, с оглед спазване на принципа за непосредственост. Бургаският апелативен съд се е съобразил с тази практика, поради което по шестия въпрос касационно обжалване също не следва да се допуска.

Касаторът не е мотивирал в изложението си как отговорът на последния въпрос е конкретно свързан с предмета на делото. Може само да се предположи, че се изтъква твърдяното от него противоречие между приетия от вещото лице обем на паметта на телефона и данните в приложената справка, която не е подписана и е с неизвестен източник, поради което не може да се окачестви като общодостъпна информация. Такова евентуално противоречие не може да се отрази на базирания върху събраните доказателства извод за недоказаност на наличието на информация за научната разработка на телефонния апарат на касатора. Както се посочи по-горе, цитираните от касатора решения на ЕСПЧ и на СЕС са неотносими към спора, поради което и не е било нужно въззивният съд да се позовава на тези решения при разрешаване на спора.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №43 от 28.2.2024 г., постановено по в. гр. д. №440 по описа за 2023 г. на Бургаския апелативен съд

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: