Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерския съвет на Р. Б против решение № 312 от 20.01.2015 г. по адм. дело № 5911 / 2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № Н-345/ 23.05.2014 г. на същия административен орган, с която на Р. И. З. - Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и служебното й правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е постановено в противоречие със събраните доказателства и с материалния закон, тъй като заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и след установяване на допуснатите от служителката нарушения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в производството пред двете съдебни инстанции.
Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата на акта, на административнопроизводствените правила и на материалния закон.
Съображенията на съдебния състав за нарушения във формата на заповедта, свързани с липсата на мотиви, обосноваващи вида и размера на наложеното наказание следва да бъдат споделени. Аргументирано е преценено, че изложените в тази част на заповедта доводи са общи, като декларативно е заявено, че нарушенията са „тежки“, а наложеното е наказание е съобразено с настъпилите за Администрацията на Министерския съвет имуществени вреди от несвоевременото изпълнение на съдебно решение, без да са изложени съображения за причинната връзка между тези вреди и поведението на З..
Изводите на първоинстанционния съд за допуснати нарушения във формата на административния акт следва да бъдат допълнени и със съображения за нарушения на изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). В противоречие с цитираните текстове заповедта не съдържа описание на конкретни действия и бездействия на служителката, конкретизирани по време и място на осъществяване и не са посочени нарушените норми. Цитирани са общите разпоредби на чл. 20-24 от ЗДСл, както и задължения по длъжностната характеристика на З., без да е уточнено какво поведение служителката е следвало да предприеме и в какво точно се състои неизпълнението на служебните задължения, тъй като едно и също поведение е квалифицирано като нарушение на различни норми и правила за изпълнение на служебните задължения. Правилно е преценено, че допуснатите нарушения във формата на заповедта са съществени, тъй като са пречка да се установи в какво се изразява неизпълнението на служебните задължения и съответно ограничава правото на служителката на защита. Тези пропуски са самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
Изводът на административния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, също следва да бъде споделен, като съображенията на съда за налагане на наказанието след изтичане на едногодишния срок, установен в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, следва да бъдат допълнени с мотиви за нарушения по чл. 96, ал. 2 от ЗДСл и по чл. 35 от АПК. В противоречие с цитираните текстове съответно от дисциплинарния съвет и от дисциплинарно наказващия орган не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и не са взети предвид всички доказателства. Не е съобразено обстоятелството, че с докладни записки от 29.04.2010 г., от 19.04.2011 г. и от 20.08.2012 г. З. (последната записка е подписана от лице, заместващо З.) информира главния секретар на Министерския съвет за постановеното от Върховния касационен съд решение, за сумите, които Министерският съвет дължи на [фирма], за възможните варианти на действие, за издадения в полза на дружеството изпълнителен лист, както и че суми за изплащане на задължението не са предвидени в бюджета. Не са обсъдени и разграничени правомощията на дирекция „Административно обслужване“, ръководена от З. и тези на дирекция „Бюджет и финанси“ с оглед преценка на компетентностите и отговорностите по планиране на бюджета и изплащане на задълженията на Министерския съвет и не е преценено доколко настъпилите имуществени вреди от забавеното плащане са в причинна връзка с бездействието на служителката. Не са съобразени фактите, че на 20.08.2012 г. по повод докладна записка на З. заместник-министърът на финансите е уведомен за приключилото съдебно производство, за задължението на Министерския съвет и за необходимостта от предвиждане на средства по бюджета за погасяване на задължението, както и че с писмо изх. № 03-00-1002/ 19.09.2012 г. същият изрично заявява, че допълнителни средства по бюджета на Министерския съвет за 2013 г. не могат да бъдат предвидени, а сумата следва да се изплати от вече одобрените разходи, т.е. не е взето предвид, че към датата на подаване на молбата и заявлението на [фирма] от м. ноември и м. декември 2012 г. са предприети действия по осигуряване на суми за изплащане на задължението и липсата на допълнителни средства по бюджета за 2013 г. не е свързано с поведението на З.. Изброените нарушения при провеждане на процедурата по налагане на наказание са съществени, тъй като засягат правилността на изводите на органа за наличието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката.
Посочените нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила са самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Същевременно, както правилно приема първоинстанционният съд, същите обосновават и извод за нарушение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност, следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретната хипотеза съобразно мотивите на издадената заповед, наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. В случая с оглед представените доказателства правилно е преценено, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в Закон за санкциониране на З., тъй като не е установено бездействие на служителката, допуснато в противоречие със служебните задължения. Правилно съдът приема, че молбата на [фирма] от 20.11.2012 г. и заявлението на застрахователната компания от 27.12.2012 г. не могат да се квалифицират като сигнали по смисъла на чл. 119 от АПК, тъй като не засягат незаконни действия на подчинени на З. служители. Ето защо аргументирано е прието, че служителката няма задължение да се произнесе по тях в срока по чл. 121 от АПК. Освен това документите са изпратени на З. от главния секретар на Министерския съвет с неясна резолюция, от която не може да се направи извод за поведението, което се изисква от служителката. Поради това и с оглед предприетите преди това от З. действия по уведомяване на ръководството на Министерския съвет за влязлото в сила съдебно решение и възникналото задължение и фактът, че към датата на получаване на молбата и заявлението вече е изяснено, че средства за погасяване на задължението не могат да бъдат предвидени по бюджета за 2013 г,. аргументирано съдът приема че от страна на служителката не е допуснато неизпълнение на служебните задължения. В подкрепа на направения извод е и обстоятелството, че с оглед правомощията си З. не разполага с компетентността да разреши или нареди изплащането на задължението, а служебните й функции са свързани с административно – правно обслужване на дейностите на общата администрация и с изготвяне на предложения за вземане на решения от главния секретар на Министерския съвет след съответно възлагане (т.ІІІ и т. VІІІ от длъжностната характеристика). Следователно дейността на служителката не предполага вземане на самостоятелни решения, а информиране на ръководителя на администрацията на Министерския съвет, както е в случая за постановения съдебен акт и за възможните вреди от несвоевременно погасяване на задължението и съответно отправяне на предложения за решения по разпореждане на органа. В случая тези задължения са изпълнени и главният секретар е уведомен за всички значими факти и възможните действия от страна на администрацията, които следва да предприеме още с докладна записка от З. през 2010 г. На молбата и заявлението на застрахователната компания от 20.11.2012 г.- и от 27.12.2012 г. резолюции с конкретни изисквания не са постановени, поради което следва да се приеме, че на З. не са възложени задължения и съответно бездействието в този случай не представлява неизпълнение на служебните функции. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице и дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, тъй като именно бездействието на служителката по подадените от [фирма] молба и заявление е квалифицирано като нарушение на чл. 2, ал. 4 и ал. 5 и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация за компетентно, добросъвестно, обективно и в интерес на гражданите изпълнение на служебните задължения. В случая вече се посочи, че не е допуснато неизпълнение на служебните задължения, а по претенцията на [фирма] от страна на служителката са предложени варианти за действие и са предприети такива за предвиждане на необходимата сума в бюджета на Министерския съвет с оглед погасяване на задължението към застрахователната компания.
Изложеното налага извода, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката и правомощията на дисциплинарно наказващия орган по налагане на санкция са упражнени в противоречие с нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отменя заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съставът на Административен съд София - град постановява решение, което кореспондира със закона.
Възражението за необоснованост на съдебния акт също е неоснователно. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото докладни записки от служителката съответно от 2010 г., 2011 г. от 20.08.2012 г., както и предприетите въз основа на тях действия от главния секретар на Министерския съвет по предвиждане на средства по бюджета за погасяване на задължението, писмата по този повод от заместник - министъра и министъра на финансите през 2012 г. и 2013 г., длъжностната характеристика за заеманата от служителката длъжност "директор" на дирекция „Административно обслужване“ опровергават констатациите на административния орган, че бездействието на З. молба от 20.11.2012 г. и заявление от 27.12.2012 г. на [фирма] представляват неизпълнение на служебните задължения и нарушение на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Изводите за отсъствие на описаните в заповедта нарушения следват и от констатациите за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт и процедурата по налагане на наказание, които препятстват установяване на действителното поведение на З. и опорочават изводите на административния орган за наличие на основания за санкциониране на служителката.
Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
При липсата на доказателства за действително направени разноски в касационното производство, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъдени на ответницата по касационната жалба въпреки направеното искане.
По тези съображения, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 312 от 20.01.2015 г. по адм. дело № 5911 / 2014 г. на Административен съд София – град. Решението е окончателно.