Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Политическа партия "Атака" (ПП "Атака"), подадена чрез процесуален представител адв. Ч. П., против решение № 199 от 24.01.2013 г., по адм. дело № 1642/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта.

Ответникът - кметът на община П., не се представлява и не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Административния съд - Пловдив е образувано по жалба на ПП "Атака" гр. С. против Заповед № 11ОА1230 от 19.05.2011 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 44, ал. 2, във вр. с чл. 44, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА, чл. 15, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 17, ал. 3, т. 5 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ) са прекратени наемните отношения по Договор за наем от 17.03.2008 г. между община П. и ПП "Атака" за ползване на имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. П., ул. "К. А. І" № 27, а именно: зала с площ от 33 кв. м на 3-ти етаж в масивна четириетажна нежилищна сграда с изба и таван в дворно място 187 кв. м, изцяло застроено, съставляваща част от имот пл. № 930, актуван с акт за общинска собственост № 134/25.06.1998 г. поради изтекъл срок.

Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Намира, че в хода на административното производство по издаване на обжалваната заповед органът не е допуснал съществени процесуални нарушения и се е произнесъл при спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е установил, че не е спорно между страните датата на която е сключен договорът за наем, а именно 17.03.2008 г. Не е спорен факт и срокът на договора, който съгласно клауза 2 от същия, е сключен за 3 години. За да постанови обжалвания съдебен акт съдът е стигнал до извода, че основателно е прекратено наемното правоотношение на основание чл. 17 ал. 3, т. 5 от действащата общинска Наредба или чл. 15, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 4 от ЗОбС, а именно поради изтичане срока на договора, като тук наемното правоотношение не може да бъде продължено както в общото гражданско законодателство в хипотезата на чл. 236 ал. 1 от ЗЗД.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено е в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Ето защо не са налице отменителните основания, сочени от касатора. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, че не са налице основанията по чл. 146, ал. 1 от АПК за отмяна на административния акт.

Неоснователно е възражението, че в административния акт на кмета на община П. не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като липсва адресат. Както правилно е приел решаващият съд адресатът е посочен изрично и това е ПП "Атака", ... представлявана от председателя й В. Н. С..

Не е спорно по делото, че предмет на договор за наем от 17.03.2008 г. е недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ зала с площ от 33 кв. м на 3-ти етаж в масивна четириетажна нежилищна сграда с изба и таван в дворно място 187 кв. м, изцяло застроено, съставляваща част от имот пл. № 930, актуван с акт за общинска собственост № 134/25.06.1998 г. Не е спорно също, че договорът е сключен за определен срок, а именно - три години. Така определеният срок е изтекъл на 17.03.2011 г. След тази дата ПП "Атака" не е поискала продължаване на срока на действието му или сключването на нов договор. Ето защо и пправилно административният орган е приел, у че наемното правоотношение е пракратено поради наличието на едно от условията на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗОбС и чл. 17, ал. 3, т. 5 НРПУРОИ за прекратяване на наемното правоотношение поради изтичане на срока за настаняване.

Неоснователно е възражението на касатора, че в административният акт не съдържа всички фактически и правни основания за издаването му. Административният орган е изпълнил това свое задължение стриктно и от текста е видно, че фактическото основание за издаването му е, че "договор за наем от 17.03.2008 г." ... е "с изтекъл срок". Посочени са изчерпателно и правните основания - чл. 44, ал. 2, във вр. с чл. 44, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА, чл. 15, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 17, ал. 3, т. 5 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Посочването на текста от договора, предвиждащ условията за неговото прекратяване при това положение не е необходимо, а дори да се приеме, че е допуснато нарушение, то същото не е от категорията съществени процесуални нарушения, които водят до отмяна на административния акт.

Неоснователно е и възражението за противоречие на заповедта с целта на закона. Специален в настоящия казус е ЗОбС, а не ЗПП и това следва както от правното основание на заповедта и административното производство, в което тя е издадена, така и от разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ЗПП, в която изрично е посочено, че редът за предоставянето на помещения на политически партии се извършва съгласно Закона за държавната и Закона за общинската собственост. В случая следва да се даде приоритет на интересите на общината пред тези на политическата партия, което е сторил кметът на общината.

При така изложените съображения обжалваното решение се явява валидно, допустимо и правилно, в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка и доказателствата по делото, при съобразяване с приложимия материален и процесуален закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 199 от 24.01.2013 г., по адм. дело № 1642/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. К./п/ С. Б. Г.Х.