Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М. М. К., като майка и законна представителка на детето Г. Д. Н., със съдебен адрес в гр. С., срещу решение № 18 от 20.02.2012 г. по адм. д. № 358/2011 г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед рег.№ 1240 от 13.10.2011 г. на директора на ОД на МВР Сливен за наложена на малолетното дете принудителна административна мярка по чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ забрана за напускане на страната за срок от 13.10.2011 г. до 31.03.2026 г. Подробни съображения се излагат в жалбата, претендират се разноски пред двете инстанции.

Ответните страни не са взели становище в касационното производство.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че конкретният случай попада в приложното поле на чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, тъй като малолетното дете няма нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че даденото от бащата Д. П. Н. съгласие е оттеглено с нотариално заверено заявление рег.№ 9502 от 12.09.2011 г., следователно от тази дата липсва съгласие на двамата родители детето да напусне страната. Изложени са мотиви, че административният акт е издаден във връзка със заявеното от единия родител на детето желание за лични контакти с него и след като родителските права не са предоставени на един от съпрузите и не е определен режим на лични контакти, всеки от родителите има право на лични отношения и преки контакти с детето, които не могат да...