Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Р. В. Н. от гр. Р. срещу решение от 08.02.2011 г. постановено по адм. д. № 247/2010 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена подадената от него жалба за нищожност на заповед № 2010002164/05.03. 2010 г. на зам. директора на ОД на МВР Русе за наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 6 ЗБДС забрана за напускане на страната със срок от 05.03.2010 г. до отпадане на основанието. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и незаконосъобразност на изводите на съда, че директният ефект на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО не се отразява на валидността на оспорената заповед. Ответникът не е взел становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба съдът е приел за неоснователен доводът за нищожност на оспорената заповед поради противоречие на нормата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД с Директива 2004/38/ЕО. Изложил е мотиви, че директният ефект на чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО не води до отмяна на правното действие на противоречащата правна норма, а има за правна последица нейното неприлагане. Предвид противоречието на чл. 75, т. 6 от ЗБДС с общностното право е налице нарушение на материалния закон, но конкретния констатиран порок не засяга волеизявлението на административния орган до степен да го приравни на липса на волеизявление. Към датата на издаване на заповедта нормата на чл 75, т. 6 от ЗБЛД е била част от действащото право на РБългария. Решението е правилно.

Законосъобразно съдът е приел, че заповедта...