№ 276

гр. София, 05.03.2012 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИО ПЪРВАНОВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1735 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.

Обжалвано е решение № 76 от 20.09.2011 г. по гр. д. № 200/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 53 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 359/2006 г., на Ямболския окръжен съд, с което са уважени искове по чл. 59 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за ползване без основание на недвижим имот, за исковия период, като е разгледано и прието за неоснователно възражението за прихващане за подобренията в имота от ползвателя.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са съсобственици в имота, чието придобивно основание е установено в отношенията между страните по разрешения със сила на пресъдено нещо спор по чл. 108 ЗС. В това си качество те са кредитори по правоотношението с източник неоснователното обогатяване на ответницата с ползата (гражданските плодове), която е получила от отдадения под наем недвижим имот (преустроен в последствие на две търговски помещения) в процесния период, а те са се обеднили. Счел е, че размерът на ползата, от които собствениците на имота са неоснователно лишени, е съизмерим с полученото по наемните договори с трети лица за горния период. Именно с него ответницата се е обогатила за тяхна сметка. Възражението на последната за прихващане със стойността на извършените в имота подобрения е намерено за неоснователно, тъй като било установено между страните по...