Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С. А. С. от гр. С. З. срещу решение от 25.02.2011 г. по адм. д. № 556/2010 г. на Административен съд С. З., с което е отхвърлено оспорването на писмен отказ № 72753/12.11.2010 г. на директора на Областна дирекция на МВР С. З. за отмяна на принудителна административна мярка, наложена със заповед № 2007008164/01.11.2007 г. на директора на ОДН С. З.. Ответникът не е взел становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба по съображения различни от изложените в нея.

Върховният административен съд, след като провери правилността на оспореното решение, намира касационната жалба за основателна по същество.

За да отхвърли подадената жалба съдът е посочил, че в жалбата изрично е заявено, че не се иска възобновяване на производството по реда на глава Седма АПК. Посочил е, че отмяна на наложената принудителна административна мярка поискана извън случаите на чл. 99 АПК, касаещи влязъл в сила административен акт, е възможна в случая единствено по реда на чл. 78а от ЗБЛД, като специалният закон дава възможност наложена принудителна административна мярка да бъде отменена от органа, който я е наложил, но след получаване на акт от органа, издал акта от който произтича основанието за прилагането й. Изложени са мотиви, че съгласно Инструкция Із-849/14.05.2007 г., след отпадане на обстоятелствата наложили постановяването на принудителната административна мярка, съдебният изпълнител изпраща писмено искане за отмяната й, а по делото не се спори, че няма искане на частния съдебен изпълнител за вдигане на мярката, поради което законосъобразно е прието, че не са налице законовите изисквания за отмяна на наложената мярка

Решението е неправилно. Административният орган е сезиран със самостоятелно искане от страна на жалбоподателя да бъде отменена действаща спрямо него...