Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Агенция за социално подпомагане (АСП) срещу решение № 1866 от 12.08.2014 г., постановено по адм. дело № 83 от 2010 г. от Административния съд - П. в частта, с която е осъдена АСП да заплати на И. Б. Х. сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от незаконосъобразната заповед № ВД-Т-07-193/01.02.2007г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане"- ССП "Т."- П., както и в частта, с която е осъдена АСП да заплати на Х. сумата 537 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на горецитираната заповед. В касационната жалба са изложени подробни доводи в подкрепа на тезата, че не са изпълнени всички предпоставки на специалния закон за ангажиране отговорността на АСП. По същество твърденията на касатора се свеждат до оплаквания за необоснованост довели и до съществено противоречие на постановения съдебен акт с материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена изцяло исковата молба на Х..
Ответникът И. Б. Х. в множество писмени молби по делото, както и чрез процесуалния си представител изказва мнение за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за основателност на жалбата.
Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна.
С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е осъдели АСП да заплати на И. Б. Х. сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от незаконосъобразната заповед № ВД-Т-07-193/01.02.2007г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане"- ССП "Т."- П., ведно със законните лихви от 12.01.2010г. до окончателното плащане, както и сумата 537 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на горецитираната заповед също ведно с лихвите от 12.01.2010г. до окончателното изпълнение на задължението. Със съдебното решение е отхвърлен като недоказан иска за имуществени вреди за разликата над сумата 537 лв. до претендираната сума от 2000 лв. като недоказан, като в така постановената отхвърлителна част решението като необжалвано е влязло в сила.
За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното:
С. З № ВД-Т-07-193/01.02.2007г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане"- ССП "Т."- П., потвърдена със Заповед № РДП СП-2-434/03.08.2007г. на Директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" П., на И. Х. е отказана месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги и диетично хранене и лекарствени продукти, считано от 01.01.2007г. С решение № 337 от 03.04.2008г. по адм. д. № 1387/2007г. по описа на АС - Пловдив е отменена заповедта на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- ССП "Т."- П., а така постановеното решение е потвърдено с Решение № 4290/01.04.2009г. по адм. д. № 7742/2008г. от Върховния административен съд.
След обсъждане на писмените доказателства, както и на трите съдебни експертизи по делото, административният съд е приел, че обезщетение за неимуществени вреди от 1 000 лв. е достатъчно да компенсира преживените от ищеца стрес, обида, чувство, че е пренебрегван, мисли за самоубийство, загуба на вяра в държавата и институциите. При обсъждане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, първостепенният съд е счел, че претенцията за неимуществени вреи е доказана по основание и до горепосочения размер, като допълнително се е основал на свидетелските показания на майката на ищеца Ц. Х., според която, след отказа за отпускане на месечни добавки Х. се е почувствал обиден, че институциите се отнасят към него с пренебрежение, започнал е да говори, че ще сложи край на живота си, загубил е вяра, че като човек с увреждания ще се справи с живота. Административният съд е приел за доказан по основание и иска за обезвреда на претендираните имуществени вреди до размера на сумата 537. лв., съставляваща разликата през процесния период между общия нормативно установен размер на добавки за социална интеграция за транспортни услуги и диетично хранене и лекарствени продукти и фактически изплатения размер на парични суми (интеграционни добавки) в полза на ищеца, възлизащ на 237.75 лв.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е направил извод за основателност на исковете и за тяхната доказаност в горецитираните размери, тъй като ищецът е доказал наличието на комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от специалния закон – ЗОДОВ.
Решението на съда в неговата обжалвана осъдителна част е неправилно, поради следното:
За да възникне отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е необходимо наличието на всички, законовоизискуеми предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие; 2. Този акт, действие/бездействие да е на административен орган или длъжностни лица; 3. Актът, действието/бездействието да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. Да са настъпили конкретно посочени от ищеца вреди; 5. Да е налице пряка причинна връзка между акта, действието/бездействието и вредите. Липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.
Така, ищецът, касатор в настоящото произвоство, е следвало да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е претърпяла неимуществени вреди, техния характер, размер и обстоятелството, че вредоносният резултат е в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен административен акт.
В случая не са налице изискуемите от закона предпоставки за реализиране на отговорността на държавата.
Сама по себе си отмяната на заповед № ВД-Т-07-193/01.02.2007г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане"- ССП "Т."- П. с влязлото в сила решение № 337 от 03.04.2008г. по адм. д. № 1387/2007г. по описа на АС-Пловдив и връщането на преписката за ново произнасяне на Дирекция "Социално подпомагане"- ССП "Т."- П. не обуславя извод, че за адресата е възникнало право на обезвреда на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да бъде ангажирана отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и доказано не само наличието на незаконосъобразен административен акт, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от този акт или тази дейност (чл. 4 от ЗОДОВ).
Не е налице и пряка причинна връзка, тъй като след отмяната на оспорваната заповед преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, т. е. висящността на административното производство е възобновена, В тази връзка настоящият състав намира, че не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, от който за ищцата да са последвали претендираните неимуществени вреди.Вярно е, че издадената Заповед № ВД-Т-07-193/01.02.2007г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане"- ССП "Т."- П. е била отменена, но преписката е била върната за ново разглеждане на административния орган, който в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 1387/2007г. е издал друга, с която на Х. са изплащани необходими и нормативно установени месечни добавки за социална интеграция, за транспортни услуги и диетично хранене, както и за лекарствени продукти. В този смисъл то не е административен акт, с които окончателно спорът да е решен по същество във вреда на И. Б. Х..
В този контекст настоящият състав намира още, че вредите, предмет на предявените искове се изразяват в притеснението на М. от продължилото във времето административно производство и от очакването да получи благоприятен за него резултат, но това не са неимуществени вреди, причинени пряко и непосредствено от отменения като незаконосъобразен акт. Само това е достатъчно основание за отхвърляне на иска.
Дори, обаче, да се приеме наличието на отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт, както е приел административният съд, претендираните за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди, както и връзката им с отменения административен акт не са доказани.
Неправилен е изводът на съда, че на ищеца се дължи сумата от 537 лв., възприета като разлика между "общия нормативно установен размер 774.75 лв. и фактически изплатения размер на ищеца от 237.75 лв. ведно със законната лихва от 12.01.2010г. до окончателното изплащане на сумата". След отмяната като незаконосъобразна на Заповед № ВД - Т-07-193/01.02.2007г. на Директора на Дирекция "СП"- П., на лицето са начислени и изплатени полагащите му се добавки за целия период, визиран в заповедта. Издадена е Заповед № ВД-Т-193/13.04.2009г., с която е отпусната добавка по чл. 25, ал. 1 ППЗИХУ, считано от 01.01.2007г. до 31.12.2007г., както и добавка по чл. 29 ППЗИХУ за същия период, Дължимата сума е изплатена на лицето, т. е. съдебното решение е изпълнено. Съдебната експертиза, на която съдът е основал решението си, е изпълнила възложената задача от ищеца, въпреки възражението на ответника, като не е дал отговор на последното. Конкретно, съдът не е отчел обстоятелството, че през част от процесния период 01.01.2007г.- 31.12.2007г. Х. не е имал подадени молби за добавките, или същите са му отпускани за по - кратки периоди, а не за цялата година по различни причини, които административният орган е мотивирал, а лицето не е оспорило. Несъмнено молбите за отпускане на месечни добавки се подават ежегодно (съгласно релевантните редакции на ЗИХУ и ППЗИХУ) от лицата, т. е. всяка година лицето е следвало да заяви желанието си да му се изплатят конкретно посочени от него добавки, данни за което в настоящия случай не са налице.
Противно на приетото от първостепнния съд, настоящият състав на касационната инстанция приема, че от свидетелските показания се установява само, че Х. е приел тежко заповедта на Директор на Дирекция "Социално подпомагане"- ССП "Т."- П., загубил е вяра в институциите, без обаче да се твърдят и посочват конкретни промени в поведението му, конкретни болки и страдания, които същият да е претърпял в следствие на отмяната на експертните решения. Преки са вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, каквато в настоящия казус липсва. Ищецът не е доказал, че твърдените неимуществени вреди са резултат от отменената заповед, каквото е изискването на чл. 4 от ЗОДОВ, вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. от административния деликт. Не са налице доказателства твърдените страдания да са провокирани именно от постановения отказ. Основателно е оплакването на касатора, че в случая не е доказано наличието на смущения в психо - емоционалното състояние на ищеца, което да е последица от издадения незаконосъобразен административен акт.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че касационната жалба на АСП срещу осъдителната част от решението на АС - Пловдив е основателна, поради което и решението в частта, с която АСП е осъдена да заплати на И. Х. сумата 1 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отменена заповед № ВД-Т-07-193/01.02.2007г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане"- ССП "Т."- П., както и в частта на присъдените 537 лв.- имуществени вреди вследствие на горецитираната заповед, като неправилно и необосновано следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени в тези им части.
При този изход на спора, решението на АС - Пловдив следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски на Х. в размер на 280 лв. Касаторът не е претендирал разноски и такива не му се дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1866 от 12.08.2014 г., постановено по адм. дело № 83 от 2010 г. от Административния съд - П. в частта, с която е осъдена на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ Агенция за социално подпомагане да заплати на И. Б. Х. сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от незаконосъобразната заповед № ВД-Т-07-193/01.02.2007г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане"- ССП "Т."- П., както и в частта, с която е осъдена АСП да заплати на И. Б. Х. сумата 537 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същата заповед и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Б. Х. срещу Агенция за социално подпомагане искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от незаконосъобразната заповед № ВД-Т-07-193/01.02.2007г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане"- ССП "Т."- П., както и в частта, с която е осъдена АСП да заплати на И. Б. Х. сумата 537 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същата заповед.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.