Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от Заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) срещу Решение № 5230 от 22. 07. 2015г., постановено по адм. дело № 6572/ 2015 г. на Административен съд София– град (АССГ). В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗдет), тъй като чужденецът е бил запознат с неговите права и задължения и му е предоставен списък с организации, които могат да му окажат социална и правна помощ и които имат приемни в сградата на ДАБ и на непълнолетния чужденец е бил назначен социален работник, който го е представлявал.

Счита за неправилно заключението на съда, че са нарушени административно производствените правила, като при постановяване на административния отказ, заместник председателят на ДАБ е изпълнил вмененото му задължение да прецени сам всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца и с държавата му на произход или с трети държави.

Ответникът - Б. К., в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, като не ангажира становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита съдебното решение за неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Намира го за постановено, без да са обсъдени всички доказателства, относими към въпроса за необходимостта от прилагане на ЗЗДет.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в...