Производството е по чл. 237 вр. чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба от Д. П. У., в качеството и на [фирма], за отмяна на решение

№ 4761/21.04.2016 г., постановено по адм. д. № 1171/2015 г. на ВАС, първо отделение, с което е отменен ревизионен акт № 161100088/04.04.2011 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], поправен с РА за поправка на PA с №1113243 от 10.05.2011 г., в частта за установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 06.2006 г. за разликата над 2400 лева до пълния размер от 7751, 40 лв. и м. 12.2008 г. за разликата над 2300 лв. до пълния определен размер 4474, 92 лв. и съответните лихви и е отхвърлена жалбата на Д. П. У. против ревизионен акт № 161100088/04.04.2011 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], поправен с РА за поправка на PA с №1113243 от 10.05.2011 г., в останалата част.

Поддържа основания за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК с твърдението, че вследствие нарушаване на съответни правила молителката е била лишена от възможност да участва по делото.

Конкретните основания на молбата за отмяна се изразяват в следното: С решение №8456/20.06.2014 г. по адм. д. № 15761/2013 г. на ВАС, първо отделение, съдът като касационна инстанция, след констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила е отменил решение на АС - Пловдив и е върнал делото за разглеждане от друг състав на съда с указания по прилагане на материалния и процесуалния закон. Указанията на съда касаят изясняване на обстоятелствата доколко придобитите вещни права и извършените услуги през процесния период са в резултат на упражняване на търговска дейност на ЕТ и доколко от тях са включени в СИО на молителката и съпруга й. С решението, чиято отмяна се иска, в производство по чл. 227, ал. 2 АПК, съдът е решил спора, без да събере нови доказателства, необходими за решаване на делото по същество. Молителката твърди, че съдът, в изпълнение на дадените в предходното дело указания, е следвало да назначи експертиза за изясняване на спорните по делото факти.

Моли да бъде уважено искането за отмяна на влязлото в сила решение № 4761/21.04.2016 г., постановено по адм. д. № 1171/2015 г. на ВАС, първо отделение и делото да бъде върнато на друг тричленен състав на ВАС за ново разглеждане.

Ответникът - директор на Дирекция „ОДОП“-[населено място] при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д.. Моли да се отхвърли искането за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав, І колегия намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в тримесечния преклузивен срок по чл. 240, ал. 2 АПК, но разгледано по същество-за неоснователно по следните съображения:

Производството по адм. д. № 1171/2015 г. на ВАС, първо отделение, е проведено по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 227, ал. 2 от АПК.

С решение №8456/20.06.2014г по адм. д. №15761/2013 г. на ВАС, първо отделение е отменено решение №1934/16.08.2013 г. по адм. д. № 3084/2011 г. на АС - Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С последващо решение № 886 от 27.01.2016 г. по адм. дело № 1171/2015 г. Върховният административен съд, първо отделение, е отменил решение № 2617/01.12.2014 г. на Административен съд – Пловдив, по адм. д. № 1793 по описа за 2014 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 161100088/04.04.2011 година, поправен с РА за поправка на РА № 1113243/10.05.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място]. След разрешен спор за подсъдност с определение № 2423/02.03.2016 г. по адм. д. № 1910/2016 г. на ВАС, петчленен състав, първа колегия, делото е изпратено по подсъдност на ВАС, първо отделение. Поради това производството по адм. д. № 1171/2015 г. на ВАС, първо отделение е проведено по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 227, ал. 2 от АПК. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, проведено на 06.04.2016 г.

Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.

Правното основание на чл. 239, т. 5 АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение или на влязло в сила определение, което прегражда развитието на делото. В процесния случай не се касае за нито една от хипотезите, визирани в чл. 239, т. 5 АПК, на която се позовава молителката.

При постановяване на решение № 4761/21.04.2016 г. по адм. д. № 1171/2015 г. на ВАС, първо отделение, съдът не е допуснал нарушаване на процесуални правила, вследствие на които молителката да е била лишена от възможност да участва по делото. За съдебното заседание на 06.04.2016 г. тя е била редовно уведомена и представлявана от адвокат. Той е заявил изрично, че след като административният орган не е изпълнил указанията на ВАС в отменителното решение № 8456/20.06.2014 г. по адм. д. № 15761/2013 г. на ВАС, първо отделение, не счита за необходимо събирането на нови доказателства. В този смисъл са неоснователни твърденията на молителката, че съдебният състав на ВАС, първо отделение, е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, поради които правото на защита на молителката да е било нарушено. Преценката на събраните от съда доказателства касае законосъобразността на постановения съдебен акт, което е извън предмета на настоящото производство.

Предвид изложеното, направеното искане по реда на чл. 239, т. 5 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, І колегия, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. П. У., в качеството и на [фирма], за отмяна на решение

№ 4761/21.04.2016 г., постановено по адм. д. № 1171/2015 г. на ВАС, първо отделение на основание чл. 239, т. 5 АПК.

ОСЪЖДА Д. П. У., в качеството и на [фирма], със седалище и адрес на управление : [населено място], [улица], ет. 2, да заплати на Дирекция“ ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП, сумата 100 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване.