Образувано по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [адрес], представлявано от Г. И. Ц., чрез адв. М. А., против Решение №344 от 23.02.2015г. по адм. д.№ 3452/2013г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение вх. № 4444-1345-3/21.08.2013 год. на началника на МП „В. Запад” към ЕАД [номер]
с което за адресата на акта са определени допълнителни публични вземания, като са променени съответно кл. № 36 „Преференции”, кл. № 33 „Тарифен код”, кл. № 34 „Държава на произход” и кл. № 47 „изчисляване на вземанията” по ЕАД [номер] с който е деклариран митнически режим «свободно обращение и крайно потребление» и общо задълженията са определени в размер на 83 604, 02 /осемдесет и три хиляди шестстотин и четири лв. и две ст./.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в : 1/. игнориране от страна на решаващия съд на липсата на ясни фактически и правни основания, мотивирали административния митнически акт, както и неяснотата относно правното основание, на което е извършена последваща проверка на ЕАД; 2/. съдът не съобразил и съществените нарушения на процесуалните правила при издаването на акта като това, че адресатът му не бил уведомен за началото на административното производство, нито имал възможност да се запознае със събраните в производството доказателства-решаващото доказателство - докладът на ОЛАФ бил преведен на български език едва в съдебното производство по оспорване на акта; 3/. съдът не съобразил, че ЕАД е подписан от лице без представителна власт, поради което не бил доказан изобщо осъществен внос от страна на жалбоподателя, за който да бъде облаган с митни сборове; 4/. изцяло в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд приел, че за случая са приложими Регламенти №№791/2011 и 1135/2011. Разширяването на антидъмпинговите мерки за внос на стоки като процесните от М. е станало с Регламент /ЕС/ №1135/2011г. на Комисията от 09 ноември 2011г. в сила от 11.11.2011г., след датата на процесния ЕАД. Последната е преди тази на откриване на разследването с Регламент №1135/2011, поради което няма правно основание за начисляване на антидъмпингово мито; 5/. липсва правно основание за начисляване и на ковенционално мито, защото не е доказан китайският произход на стоката. Доказването на този произход е тежест на административния орган и за негова сметка са последиците от недоказването, а административният орган и съдът без основание не са зачели доказателствената сила на сертификата за произход на стоката от М., а са взели предвид само доклада на ОЛАФ и то относно констатации, неподкрепени с никакви доказателства.Последното представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото позволява основаването на решението единствено на това доказателство. Това е потвърдено и от съдържанието на писмо от 11.03.2014г. на служител на O., където не се потвърждава с абсолютна сигурност китайският произход на стоките 6/. решението е постановено при неправилно прилагане на чл. 220, §1, б.“б“ от МКО 7/. относно размера на определените митни сборове, съдът не разгледал оплакването за плащане на част от определените задължения при първоначалното вземане под отчет. Иска се отмяна на съдебното решение и на административния акт в частта му на определеното антидъмпингово мито изцяло и определените конвенционално мито и ДДС над 3 380, 22лв., както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – началникът на МП «В. –Запад», чрез юрк. Л. Т., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: От фактическа страна пред първоинстанционния съд е било установено, че на 25.05.2011г. на МП „В. Запад” е подаден ЕАД, заведен под [номер]с режим „допускане за свободно обращение и крайно потребление“ на стока, представляваща 206 800 кв. м. стъклофибърна мрежа с нето тегло 29 980, 00 кг., вложена в контейнери №№ N. 4293816 и T. 7498931. За износител на стоката е посочен [номер], а като неин получател е посочено оспорващото дружество [фирма] [населено място]. Митните сборове и другите държавни вземания са изчислени на база на декларираните данни, а именно: тарифен код кл. 33 – 7019400011; държава на произход кл. 34 – MY, М.; преференции кл. 36 – 200 (обща система на преференции); условия на доставка – FOB П. К. и обща фактурна стойност, кл. 22 – 5 802, 00 щ. долара. За стоката са представени описаните в кл. 44 придружаващи документи – фактура №G./11/08042011 от износителя,; коносамент N./19042011; сертификат за произход FORMA A № K./10606/19042011, издаден от Министерството на международната търговия и промишлеността, М.; опаковъчен лист №G./11/08042011 от износителя; декларация за елементите на митническата стойност. Сумата за покриване на държавните вземания по така декларираната стока е заплатена от получателя на 20.05.2011г., видно от приложените на лист 31 и 32 доказателства. След приключване на останалите митнически формалности на 25.05.2011г. е дадено разрешение за вдигане на стоката. С писмо на Централно митническо управление № 4444-1345/31.07.2013г. в митница В. е получено копие на финален доклад на O., ведно с препоръки за действия от Генералния директор на същата комисия във връзка с приключило външно разследване за избягване на антидъмпингови мита върху китайски мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от М.. Въз основа на оценка на доказателствата и правна аргументация O. заключава, че е избегнато плащане на дължими конвенционални и антидъмпингови мита върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с китайски произход, като некоректно същите стоки са декларирани с малайзийски произход. Мрежестите тъкани от стъклени влакна са изнесени от М. за ЕС в рамките на Общата система за преференции (ОСП). За целите на прилагането на тези мерки, стоките внасяни в ЕС, следва да отговарят на критериите за произход, установени в Регламент (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993г. Преференциалното правило, прилагано за мрежести тъкани от стъклени влакна, изисква да са произведени от неоцветени снопчета, ровинг прежди, нарязани снопчета или стъклена вата (Приложение 13а от Регламент № 2454/93), поради което едно рязане и/или нанасяне на покритие върху оголени мрежести тъкани от стъклени влакна, внесени от Китай в М., не може да им предостави преференциален произход. Въпреки че тези мрежести тъкани от стъклени влакна никога не са внасяни в М., някои от пратките са измамно декларирани пред малайзийски митници като внос и впоследствие отчетени като износ от Свободна търговска зона в П. К., М., вместо от основната митническа зона, като единствената цел на декларациите е да се заблудят властите и да се претендира малайзийски произход на стоката. Стоките са изпращани от Н. Р. К в М., откъдето, след претоварване, отново са изпратени, но към ЕС, като предвид получените по неправомерен начин сертификати за преференциален произход, са избегнати конвенционалните и антидъмпинговите мита. Началникът на МП „В. Запад”, в качеството си на митнически орган по чл. 30 от ППЗМ, извършва последваща проверка на декларацията по чл. 78 от МК и въз основа на доклада на O. приема, че стоките по процесния внос са с произход Китай, поради което подлежат на стандартна митническа ставка от 7% ad volorem и антидъмпингово мито 62, 9 %. Това влие и на данъчната основа за облагане с ДДС при вноса. Именно във връзка с доклада, който е получен на 31.07.2013г. от митническите власти е извършена повторна проверка на митническата декларация и приложените към нея документи. Съгласно чл. 1 и чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 на Съвета от 03.08.2011г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, във вр. с чл. 201, параграф 1, б. „а“ от Регламент № 2913/92 и чл. 54 от ЗДДС, с обжалваното Решение вх. № 4444-1345-3/21.08.2013г. към [номер], е извършена корекция на клетки 33, 34, 36 и 47, като е прието, че вносът не попада в обхвата на О. С за Преференции /ОСП/ и следва да се декларира с произход Китай. В резултат на извършените корекции са преизчислени държавните вземания, като са взети под отчет и определени за довнасяне конвенционално мито 7% - 5 633, 69 лв., антидъмпингово мито 62, 9% – 50 622, 77 лв. и ДДС – 27 347, 56лв. Този размер на задълженията е определен във връзка с променен код на стоката в кл. 33 – 7019590010В999 и промяна на страната на произход – от М. на Китай. За да отхвърли изцяло жалбата на дружеството против акта на митническия орган, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при редовно проведена последваща проверка на митническа декларация за допускане на режим «свободно обращение и крайно потребление»; при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; актът е материално законосъобразен и е в съответствие с целта на закона. По същество, съдът е възприел изцяло констатациите на представеното в хода на производството копие от доклад на Европейската служба за борба с измамите /