Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място], срещу решение № 223 от 18.05.2016 г., постановено по адм. д. № 85/2016 г. по описа на Административен съд - [населено място], ІV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответницата - К. Б. Ж. от [населено място], чрез адвокат Секулов, моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 223 от 18.05.2016 г., постановено по адм. д. № 85/2016 г., решаващият състав на Административен съд - [населено място], е отменил заповед № РД ЗД ЗД-1 от 15.01.2016 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място].

Съдебният акт е валиден и допустим. Същият не страда от визираните в касационните жалби отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК по следните съображения:

С процесната заповед е прекратено разрешение за вписване в Регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване на К. Б. Ж., дадено със заповед № ЗД-ЗД 03-175 от 07.11.2015 г. на Директора на на Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място]. От данните по делото се установява, че заповед под посочения номер, дата и месец през 2015 г. не е била издавана, а такава е налице от 2013 г. С административната преписка е представена заповед № ЗД-ЗД03-100 от 6. 11. 2015 г., с която на основание чл. 86, ал. 5 СК и чл. 28 от Наредба № РД 07-7 от 05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване и заявление с вх. №...