Произовдството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуарния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на О. Д, [населено място], Държавен фонд „Земеделие“, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Недялкова - Гърова, против решение № 2290 от 20.11.2015г., постановено от Административен съд - Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ, по адм. д. № 2471/2015г. С касационната жалба и в писмена молба от 11.10.2016г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател оспореното съдебно решение е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приложил нормата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 28 от 05.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Подпомагане на полупазарните стопанства в процес на преструктуриране” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Касаторът оспорва изводите на съда и твърди, че основателно са прекратени плащанията на земеделския производител, понеже е установено, че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. М. В административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът - М. К. М. от [населено място], оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв.. Х, който с писмен отговор от 28.12.2015г. и писмено становище от 06.10.2016г. пледира за отхвърлянето й и излага аргументи за оставяне в сила обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на разноски по делото - адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за носнователост на касационна жалба, защото оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, без да са установени всички факти и обстоятелства от значение за съдържанието му, което е в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Според участващия по делото прокурор в касационната жалба се представя за първи път ново основание за отказа за плащане – непредставяне на изискани от ДФЗ документи за вида пенсия, което представлява ново друго основание, извън заповедта и то не може да я санира, след като вече законът е приложен неправилно от административния орган.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 2290 от 20.11.2015г. е отменена заповед № 03-160-РД/310 от 13.08.2015г., издадена от директора на Областна дирекция - П., Държавен фонд „Земеделие” и административната преписка е върната на административния орган за произнасяне по заявление за четвърто плащане на М. К. М. по проект № 16/141/05088, одобрен със заповед № 03-160-РД/101 от 01.03.2012г. по мярка “Подпомагане на полупазарните стопанства в процес на преструктуриране” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на съдебното решение. Със същото решение Държавен фонд „Земеделие” Областна дирекция - П. е осъдена да заплати в полза на М. К. М., сумата 510 лв.- разноски за производството. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Пловдив се е позовал на нормата на чл. 172, ал. 2 от АПК и е приел, че в служебната справка, находяща се на л. 26 по делото на Административен съд - Хасково, е посочено само, че лицето получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е изследван въпроса дали бенефициентът не попада в някоя от хипотезите, предвидени от законодателя като изключение в чл. 10, ал. 12, т. 1 от приложимата наредба. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че в представеното от жалбоподателя копие от разпореждане за отпускане /изменяне/ на пенсия, намиращо се на л. 7 по делото на Административен съд - Хасково, на лицето е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, съгласно който до 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 г. при условията на първа категория труд или 15 г. при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 52 г. и 8 м. за мъжете при първа категория труд и 57 г. и 8 м. за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Оттук е изведено заключение, че преди издаване на оспорения административен акт не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за съдържанието му, което съставява несъответствие с изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, което е съществено нарушение, защото се е отразило върху съдържанието на издадения административен акт.

При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, изискващи неговата отмяна. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че е сезиран с жалба срещу заповед № 03-160-РД/310 от 13.08.2015г. на директора на О. Д на Държавен фонд “Земеделие” [населено място], с която е наредено да бъдат прекратени плащанията по проект № 16/141/05088, одобрен със заповед № 03-160-РД от 01.03.2012г., тъй като за ползвателя е установено, че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 28 от 05.08.2008г. се преустановяват плащанията за следващите години. Не е имало спор относно факта, че оспорващият е регистриран като земеделски производител и на 27.12.2011г. е подал Заявление за подпомагане по мярка 141 – Подпомагане за полупазарните стопанства в процес на преструктуриране с идентификационен № 16/141/05088 по Програма за развитие на селските райони 2007-2013г., което заявление е одобрено със заповед № 03-160-РД/101 от 01.03.2012г. на Административен директор на ОД на ДФ “Земеделие” [населено място], в т.ІІІ.2. от която е вписано, че финансовата помощ за всяка година се предоставя след ежегодно подаване на заявка за плащане при условията и реда на Наредба № 28 от 05.08.2008г., а в т.ІІІ.3. са посочени условията за изплащане финансовата помощ за четвъртата и петата година, като в т.ІV е предвидено, че финансовата помощ се предоставя при условията и реда на Наредба № 28 от 05.08.2008г. Подадена е заявка от производителя на 30.06.2015г. за окончателно плащане, четвърто поред, за трета поредна стопанска година от изпълнение на бизнес плана, с приложени всички изискуеми документи, вкл. и раздел В. Декларации, като в т. 9, е декларирано, че произовдителят не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с изключение на пенсия при условията на чл. 69, чл. 69а и § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, както и пенсия при условията на първа и втора категория труд, включително и че е съгласен така декларираните от него данни, да бъдат проверени в регистрите на НОИ. Процесната заповед е мотивирана с изготвена на 30.06.2015г. Служебна справка за пенсионер към 01.06.2015г. в която е отразено, че жалбоподателят получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата на пенсията 04.01.2014г. Въз основа на тази справка е изготвена Докладна записка Вътр. № 03-163-160/213 от 13.08.2015г. от началник отдел РРА към ОД [населено място], в която е вписано, че лицето е бенефициент по мярка 141 “Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”, проект 16/14/05088, както и че е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и че съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 28 от 05.08.2008г. се преустановяват плащанията за следващите години. На същата дата е издадена процесната заповед, в която е посочено, че за ползвателя е установено, че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 28 от 05.08.2008г. се преустановяват плащанията за следващите години. По силата на визираната норма плащанията за следващите години се преустановяват в случаите, когато ползвателят на помощта по време на изпълнение на бизнес плана му е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но това не се отнася за лицата, пенсионирани при условията чл. 69, 69а и § 5, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, както и за тези, пенсионирани при условията на първа и втора категория труд. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че в съдържанието на Служебната справка, на която се е позовал издателя на оспорената заповед е вписано единствено, че бенефициентът получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е установено относимото обстоятелство дали същият попада в някоя от хипотезите, предвидени като изключение в приложимата материалноправна норма. В мотивите на обжалваното съдебно решение е цитирано представеното от М. К. М. разпореждане за отпускане (изменяне) на пенсия, което не е оспорено от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател. От горепосоченото разпореждане е видно, че на лицето е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, според който до 31.12. .2015 г. вкл., лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Законосъобразно е констатирано, че в Наредба № 28 от 05.08.2008г. и в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), не се съдържа легална дефиниция на понятието “пенсионирани при условията на първа и втора категория труд”, поради което са приложими понятията, които има предвид КСО за тази цел, а именно: В чл. 127, ал. 2 от КСО, (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) е разпоредено лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, които са осигурени във фонд „Пенсии" на държавното обществено осигуряване, задължително да се осигуряват и в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране, независимо от възрастта. По отношение на работилите в условията на първа и втора категория труд, които нямат право на професионална пенсия от преференциален пенсионен фонд, става въпрос за тези, които са с категориен стаж преди 2000г., поради което не са се осигурявали в професионални пенсионни фондове, и такива със смесен категориен стаж преди и след 2000г., е предвидена възможност да получават пенсия от държавното обществено осигуряване, като за целта е създадена нова разпоредба, а именно чл. 69б, която обаче е в сила от 01.01.2016г. По отношение на останалите лица, които са работили при условията на първа и втора категория труд е предвидено пенсиониране за осигурителен стаж и възраст при първа и втора категория труд с § 4, ал. 1, т. 1 и 2 от ПЗР на КСО. Този релевантен въпрос е следвало да бъде надлежно изяснен от страна на издателя на процесната заповед, преди постановяването й, като на жалбоподателя задължително е следвало да се дадат указания да представи доказателства, даващи му основание да декларира, че не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с изключение на пенсия при условията на чл. 69, чл. 69а и § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, както и пенсия при условията на първа и втора категория труд, така, както изисква нормативния такст на чл. 27, ал. 2 от приложимата наредба. При тези данни първостепенният съд е извел верен и обоснован извод, че процесната заповед е издадена преди изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за съдържанието й, с което са нарушени на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Посочените от съда нарушения са съществени и имат характер на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 от АПК, които изискват отмяна на оспорения административен акт и изпращане преписката на административния орган за произнасяне при спазване на дадените указания. В касационната жалба се сочи ново основание за отказа за плащане: непредставяне на изискани документи относно вида на отпуснатата пенсия. Това основание се релевира за първи път и по същество представлява различно основание, непосочено в оспорената заповед, което следва да бъде обсъдено при новото разглеждане на преписката от административния орган.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се оставя без уважение. Основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените по делоно разноски в размер на 250 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение с приложен списък.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 2290 от 20.11.2015г., постановено от Административен съд - Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ, по адм. д. № 2471/2015г.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, Областна дирекция - П. да заплати на М. К. М. от [населено място], направените разноски в касационноно производство в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/ - адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.