2 №366

гр. София, 15.07.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2388 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. П. Н. срещу решение №1414 от 06.06.2018г. по т. д. №430/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е потвърдено решение №6304 от 07.09.2017г., постановено по гр. д.№4136/2014г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 1 състав, в частта, с която е признато за установено по иска по чл. 422 от ГПК съществуването на вземане на „О. Б. Б“ АД против Б. П. Н. в размер на сумата от 26 494 лева, представляваща вземане по авалиран от ответника запис на заповед от 15.12.2007г. с издател „Охара“ ООД и падеж - на предявяване, ведно със законната лихва от 30.10.2012г. до окончателното изплащане, за което вземане по ч. гр. д. №51519/2012г. на СРС, 78 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, както и в частта за разноските. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, както и очевидно неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд неправилно и в противоречие с практиката на ВКС е приел, че авалистът не може да противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които издателят би могъл да направи, поради самостоятелния неакцесорен характер на менителничното поръчителство.

Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал. 3,...