Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: П. Ж. К. С. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 8443 / 2021 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба началника на отдел Оперативни дейности - Варна към Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП срещу решение № 934/06.07.2021г. на Административен съд Варна по административно дело № 992/2021 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 93-ФК/19.04.2021г. на началника на отдел Оперативни дейности - Варна към Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП /касаторът сочи неправилно дата на издаване на заповедта 19.07.2021 г., което е след датата на съдебния акт/. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според него обратно на приетото от първостепенния съд ЗПАМ съдържа мотиви за избора на срок на мерките на административна принуда и са доказани юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките. Иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Венков 82 ЕООД не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред АС Варна заповед по отношение на Венков 82 ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект смесен магазин в гр. Варна, [адрес] за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 18.04.2021 г. в 14:03 ч. продажба на стоки на стойност 1 лев при извършено плащане в брой. Липсват констатации в административния акт за наличие на касова разлика в размер съответстващ на неотчетената продажба. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка на 18.04.2021 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано тежестта на нарушението; местонахождението на обекта; засягането с нарушението на утвърдения ред на данъчна дисциплина както и с целите на превенцията и нуждата от време за промяна на организацията на дейността в обекта. С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ.

Според първостепенния съд административният акт е издаден от компетентен орган по приходите, овластен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП и притежава формата за действителност.

Първоинстанционният съд е приел, че не са доказани юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ с представените фискални бонове и дневен финансов отчет. Липсвали обосновани мотиви за избора на срока на мерките на административна принуда, което противоречало на принципа на съразмерност и изключвало съответствието на акта с целта на закона. Пропускът на административния орган да обсъди законосъобразните възможности за избор на срок и да мотивира избора си е квалифициран като самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. Към това основание за незаконосъобразност е отнесено и отсъствието на огласяване на критериите за упражняване на оперативна самостоятелност по реда на чл. 13 АПК.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен по резултата си.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС запечатване на обект е неиздаването от задълженото лице на съответен документ за продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Обратно на приетото от първостепенния съд, ответникът в първоинстанционното е провел убедително доказването на правно релевантните факти, представляващи материални предпоставки за издаване на акта. С протокола за извършена проверка, разпечатката от КЛЕН и описа на паричните средства се установява пропускът на задълженото лице да издаде фискален бон за осъществената касова продажба на стоки на стойност един лев.

Дължимо е било квалифицирането като порок на формата на ЗПАМ, засягащ преценката за съответствието на акта с целта на закона, отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката.

Неотносими към правната промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. З. и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:

- Тежестта на нарушението не е дефинирана и неясно как е използвана като критерии за определяне на срока на мерките. А тя е определяема при съотнасяне на неотчетената към отчетените продажби, към среднодневните обороти или при съпоставка с оборота към момента на проверката. В тази връзка стойността на неотчетената продажба е без значение за предпоставките за налагане на ПАМ, но може да се вземе предвид при индивидуализирането им. В случая не е отчетена продажба на стойност един лев при реализирани продажби към момента на проверката в размер 521.42 лева.

- Пропускът да се отчете продажбата от регистрирания в обекта ЕКАФП е относим към материалните предпоставки за налагане на ПАМ.

- Не е обосновано използването на местонахождението на търговския обект при индивидуализирането на мерките.

- Не са описани видът и начинът на организиране на дейността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда. Неясно е и каква промяна в организацията на дейността е дължима.

- Превенцията е цел на мярката и е неотносима към избора на срокът ѝ.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Органът по приходите не е припознал оперативната самостоятелност като форма на упражняване на правомощието си за определяне на срока на ПАМ, а иначе е било дължимо публичното огласяване на критериите за това в съответствие с чл. 13 АПК.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 934/06.07.2021г. на Административен съд Варна по административно дело № 992/2021 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА