Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. А. ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя И. А. по административно дело № 8471 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на гл. юрк. Т. К., в качеството й на упълномощен представител на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) при Министерство на вътрешните работи (МВР), с което моли за допълване на Решение № 2361 от 14.03.2022 г., постановено по адм. дело № 8471 по описа на Върховния административен съд за 2021 г. в частта за разноските, сторени пред настоящата инстанция. В искането се навеждат доводи за приложение на чл. 10, ал. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) относно разноските, направени от юридически лица. Иска се присъждане в полза на ГДГП на претендираното пред Върховния административен съд юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 (триста) лв.

Ответникът – Н. М., в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, не изразява становище по искането за допълване.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, за да се произнесе по искането за допълване съобрази следното: Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Искането е подадено на 31.03.2022 г., поради което, като изходящо от надлежна страна и подадено в преклузивния едномесечен срок, се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения.

С решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд е оставил в сила Решение № 237/25.05.2021 г., постановено по адм. дело № 112/2021 г. на Административния съд – Монтана в отхвърлителната му част, както и в частта му, с която е оставена без разглеждане, като недопустима, исковата молба на Маринов за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 250, 00 (двеста и петдесет) лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по воденото НАХД № 850/2020 г. по описа на Районния съд – Видин и КАНД № 200/2020 г. по описа на Административния съд – Видин.

В писмен отговор (от л. 17 до л. 18 от касационното дело) на касационната жалба, подадена от Маринов, ответникът по касация ГДГП, чрез упълномощен представител, е заявил, своевременно, претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300, 00 (триста) лв. Видно от данните по делото, юрисконсулт на ГДГП се е явил в проведеното на 14.02.2022 г. пред Върховния административен съд о. с.з., с което е даден ход на делото, както и ход на делото по същество. В рамките на това заседание юрисконсултът е осъществил процесуални действия от естество да оправдаят присъждане на такова възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, обаче е пропуснал да присъди исканите разноски предвид на изхода на спора пред касационната инстанция.

Тъй като юрисконсултско възнаграждение се дължи само при ефективно осъществена защита, каквито усилия искателят и ответник по касация е положил при упражняване на процесуалните си права в конкретното производство и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ в относимата му редакция преди измененията, публикувани в ДВ, бр. 74 от 07.09.2021 г на ГДГП следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът определя в размер на 100, 00 (сто) лв.

Воден от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 2361/14.03.2022 г., постановено по адм. дело № 8471/2021 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, като: ОСЪЖДА Н. М. с [ЕГН] и съдебен адрес в гр. Лом, [улица]да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи сумата от 100, 00 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

Особено мнение на докладчика по делото Искра Александрова

особено мнение на съдия И. А.

С решението на АС-Монтана в необжалваната му част, ГДГП при МВР е осъдена да заплати на Н. М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от заповедта за задържане в размер на 200 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от 26.02.2021г. до окончателното й изплащане.

С допълнително решение от 06.07.2021г. на АС-Монтана ( което не е било обжалвано) Н. М. е осъден да заплати на ГДГП при МВР разноски по делото в размер на 60 лева.

В касационното производство, ответникът е представляван от юрисконсулт, който действително е извършил процесуални действия.

В писмен отговор (от л. 17 до л. 18 от касационното дело) на касационната жалба, подадена от Маринов, ответникът по касация - ГДГП, чрез упълномощен представител, действително е заявил, своевременно, претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300, 00 (триста) лв. Присъждането му обаче в конкретния случай, дори в минимален размер от 100 лева съгласно чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ в относимата й редакция преди измененията, публикувани в ДВ, бр. 74 от 07.09.2021 г., би било непропорционално на присъденото обезщетение, от което след компенсация с присъдените разноски на ответника и за двете инстанции, ще останати 40 лева. Подобен резултат считам, че е в противоречие с чл.6, т.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, и с тълкуването на тази разпоредба, направено от ЕСПЧ в решението по делото Станков срещу България, в което се посочва

"...че в подобни случаи правилата за разноските следва да избягват налагането на прекомерен товар върху ищците, ако искът им е основателен "тъй като е парадоксално, че чрез налагането на различни такси държавата отнема с едната ръка онова, което е присъдила с другата. Останалите разноски също не следва да съставляват неразумно ограничение на правото на достъп до съд" (виж Scordino v. Italy (no. 1) ((GC), no. 36813/97, 201, 29.03.2006 г.). Дългът на държавата да компенсира адекватно вредите, причинени от властите и надлежно установени от съдилищата, е въпрос от съществена важност в подчинено на върховенството на закона общество. "

По тези съображения и в приложение на чл.6, т.1 ЕКПЧ считам, че молбата на ГДГП за допълване на решението на ВАС чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се отхвърли.

Мотивирала особеното мнение:........................................