Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Директора на А. М, чрез процесуалния си представител юрк.. Е срещу решение № 7787 от 10.12.2013 г., постановено по адм. дело № 3147/2013 г. по описа на Административния съд – София – град, с което е отменено по жалба на [фирма], [населено място], решение № 72 от 20.02.2013 г. на директора на Агенция „Митници“, с което е потвърдено решение № 1742 от 20.12.2012 г. на началника на митница [населено място] и преписката е изпратена на началника на митница [населено място] за издаване на нов административен акт при спазване указанията по приложението на материалния закон.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради липса на основания за възстановяване на акциз по чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС). Изложени са съображения, че за да бъде възстановен платеният акциз за използвания от [фирма] етилов алкохол, е необходимо последният да е използван в производствен процес, в който крайният продукт не съдържа алкохол. В настоящия случай етиловият алкохол е изразходван за почистване на машини и съоръжения при производството на лекарства. Същия не е вложен в производството на крайните продукти, а само по време на производството на тези продукти поради, което не попада в обхвата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС. Касаторът твърди, че в разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС изрично е посочено, че не се смятат за вложени или използвани в производствения процес алкохол и алкохолни напитки използвани като средство за почистване. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв.. П оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционният съдебен акт. Ответникът е претендирал разноски по делото в подадения отговор по касационната жалба, но в последното съдебно заседание по делото процесуалния му представител е заявил, че не претендира разноски за тази инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било решение № 72 от 20.02.2013 г. на директора на Агенция „Митници“, с което е потвърдено решение № 1742 от 20.12.2012 г. на началника на митница [населено място], с което е отказано възстановяване на платен акциз за закупен етилов алкохол на [фирма] в размер на 5390 лева.
С обжалваното решение съдът е отменил оспорения индивидуален административен акт, като е приел, че е издаден в нарушение на материалния закон – чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС.
От фактическа страна по делото е установено, че предметът на дейност на [фирма] е производство и търговия с ветеринарномедицински продукти, препарати за селското стопанство и лекарства за хуманната медицина. Дружеството използва етилов алкохол за дезинфекция на технологичните съоръжения и производствените помещения. По делото не е било спорно, че акцизът за етиловия алкохол предмет на искането от 14.11.2012 г. е платен, както и че дружеството е представило доказателствата по чл. 9, ал. 6 от Правилник за прилагане на ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ППЗАДС).
По делото е назначена Съдебно – техническа експертиза (ССЕ). Административният съд е кредитирал заключението на вещото лице, като е приел, че [фирма] ползва етиловия алкохол като средство за дезинфекция в производствения процес, а процесните количества етилов алкохол са използвани за дезинфекция. Общото количество, изразходван етанол съответства на количеството, за което е подадено искането за възстановяване на акциза. Въз основа на представените доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ, първоинстанционният съд е приел, че дезинфекцията не е етап от почистването, а самостоятелен и задължителен технологичен процес, при който се използва етанол. Позовавайки се на легалните дефиници на понятието „дезинфекция“ по §1, т. 18 от ЗВМД (ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ) и на понятието „производство на лекарствен продукт“ по §1, т. 52 от ДР на ЗЛПХМ (ЗАКОН ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА), съдът е приел, че процесната акцизна стока е използвана за дезинфекция, като част от производствен процес, поради което са налице предпоставки по чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС за възстановяване на платения акциз. Административният съд е приел, че разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС е неприложима в процесния случай. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност всички представени по делото доказателства, като е тълкувал и приложил правилно материалния закон.
Разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС предвижда възстановяване на платения акциз за алкохола и алкохолните напитки, когато те са използвани в производствен процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗАДС, в сила от 17.07.2012 г. за целите на прилагане на ал. 4, т. 4 не се смятат за вложени или използвани в производствен процес алкохол и алкохолни напитки, използвани като средство за почистване.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. Спорният по делото въпрос е дали използването на етанол за дезинфекция е част от производствения процес и съответно идентично ли е на използването му като средство за почистване. Въз основа на представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ, административният съд е направил законосъобразен извод, че в случая използването на етилов алкохол за дезинфекция е част от производствения процес. От заключението по СТЕ се установява разграничението между процеса на почистване, при който се отстраняват замърсявания и процеса на дезинфекция, при който се унищожават останалите микроорганизми, включително патогенните, за да се постигнат изискуемите норми за микробактериално съдържание на лекарствените продукти. Въз основа на тези доказателства съдът правилно е приел, че нормата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС е неприложима в настоящия случай.
Този извод се потвърждава и от тълкуването на чл. 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета за хармонизиране структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки, дадено в решение от 15.10.2015 г. по дело С-306/14 г. по повод отправеното преюдициално запитване от Върховния административен съд, VІІІ отделение по адм. дело № 13340/2013г. по идентичен случай. С. С на ЕС тази норма трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в нея задължение за освобождаване от акциз се прилага и за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване на помещения, служещи за производството на лекарства. От така даденото тълкуване следва, че разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС остава неприложима, тъй като според Съда на ЕС дезинфекцията е вътрешно присъща на процеса на производство на лекарства и използваният за тази цел етилов алкохол трябва да се счита като използван за производството на лекарства по смисъла на чл. 27, параграф 1, б. г) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета.
Неоснователен е изложеният в писмената защита довод на касатора, че относимото правно основание за възстановяване на акциз в процесния случай е по чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС. Съгласно тази норма се възстановява акциз за вложен алкохол в крайния продукт, докато чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС регламентира възстановяването на акциз за вложения алкохол в производствения процес, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол. Разликата в двете разпоредби е съществена, тъй като в първия случай се влага алкохол (етилов спирт) в крайния произведен продукт, а във втория случай се използва етилов алкохол в хода на производствения процес, което неминуемо включва и почистване/дезинфекция съобразно даденото разрешение на решението от 15.10.2015 г. по дело С-306/14 г. В настоящия случай не е спорно, че алкохолът е вложен в производствения процес, а не в крайния продукт – лекарството, поради което съдът правилно е приел, че правното основание, на което административният орган следва да възстанови акциз за използвания за дезинфекция алкохол на [фирма] е по чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС.
Въз основа на гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.
Независимо от изхода на спора, на ответника по касация не се дължат разноски, предвид изричното му изявление в съдебно заседание, че не претендира такива.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7787 от 10.12.2013 г., постановено по адм. дело № 3147/2013 г. по описа на Административния съд – София – град. Решението не подлежи на обжалване.