Образувано е по искането на А. П. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила определение №7809 от 28.06.2016 г. по адм. д.№4475/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е оставил в сила определение №628/08.03.2016 г. по адм. д.№511/ 2016 г. на Административен съд - Варна. Искателката счита, че са нарушени нейни права да бъде разгледано по същество подадено от нея заявление пред пред СГКК - [населено място]. Твърди, че АС - Варна неправилно е приел, че прекратяването на производството пред административния орган е законосъобразно. Като е оставил в сила определението на АС - Варна, тричленният състав на Върховния административен съд също е лишил страната от възможността началникът на СГКК - [населено място] да се произнесе по съществото на подаденото от П. заявление. Иска отмяна на определението, като делото бъде върнато с указания.
Ответникът началникът на СГКК - [населено място] не изразява становище.
Върховният административен съд, петчленен състав, приема искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 2 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения, както и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. В конкретния случай, с постановеното определение от тричленния състав на ВАС по реда на чл. 200 АПК, е финализирано проведеното от него специално съдебно производството. По същество искането е неоснователно.
От данните по делото е видно, че А. П. е оспорила пред Административния съд - [населено място] заповед № 18-736/27.01.2016 г. на началника на СГКК-[населено място], с която на основание чл. 56, ал. 2, вр. с чл. 30, ал. 2 АПК административинят орган е прекратил производството по подадено заявление от 9.12.2015 г. С определение №628/8.03.2016 г. по адм. д.№511/2016 г. АС - Варна е отхвърлил жалбата, като по същество е приел, че правилно издателят на акта е приложил разпоредбата на чл. 56, ал. 2 АПК, тъй като срокът по чл. 30, ал. 2 АПК е изтекъл. С определение по адм. д.№4475/2016 г. тричленният състав на Върховния административен съд е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт.
Отмяната като извънреден способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни актове е допустима само на изчерпателно изброените в закона основания по чл. 239 АПК. Тъй като става въпрос за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила съдебни решения/определения, т. е. засяга се стабилитета на съдебния акт, съдът не може да тълкува разширително отменителните основания.
Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК допуска отмяна на влязло в сила определение по искане на страна по делото, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.
За да е основателно искането за отмяна на това основание, следва съдът да е допуснал нарушаване на процесуални права на страната. Чл. 239, т. 5 АПК включва няколко отменителни хипотези. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие, лично или чрез надлежен представител, във воденето на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството; не е била надлежно представлявана; не е била редовно призована или не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник, поради препятствие, което не е могла да отстрани. Такова нарушение не е допуснато при постановяване на определенията.
В искането за отмяна на конкретно посоченото основание искателката твърди, че е нарушено нейно право на участие в производството пред административния орган, тъй като била спазила срока по чл. 30, ал. 2 АПК и органът е следвало да се произнесе по съществото на искането. Тези твърдения са проверени по реда на инстанционния съдебен контрол и не съставляват основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК.
Искателката П. е подала жалбата пред Административен съд - Варна. Съдът се е произнесъл в закрито заседание съгласно чл. 199 АПК, вр. с чл. 56, ал. 4 АПК. Не е предвидено участието на страната и в производството пред ВАС. Съдът не е допуснал нарушаване на процесуалните правила, в резултат на което да е осуетено правото на участие на П. по делото, нито тя е била в невъзможност да участва по причини, които не е могла да отстрани. Нещо повече, тя и не навежда такива твърдения в искането си. Страната е упражнила всички свои процесуални права във връзка с оспорването, т. е. използвала е законовите възможности за участие и защита по делото. Следователно не са налице основания за отмяна на съдебния акт на посоченото в искането основание по чл. 239, т. 5 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на А. П. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила определение №7809 от 28.06.2016 г., постановено по адм. д.№4475/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е оставил в сила определение №628/08.03.2016 г. по адм. д.№511/ 2016 г. по описа на Административния съд - [населено място]. Решението не подлежи на обжалване.